Държавна политика
Държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство се свежда до липса на такава.
Прочетете повече →Държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство се свежда до липса на такава.
Прочетете повече →Обществеността рядко реагира при унищожаване на културното наследство. Гражданите нямат нужните познания по въпросите на опазването – какво е ценно и защо го пазим. Липсват дейни граждански организации в областта на опазването.
Прочетете повече →Липсва диалог между експертите в сферата на опазването на различни позиции в общественото пространство – държавни институции, НПО и др. Няма регулирани редовни срещи, на които да се поставят, обсъждат и решават посочените тук проблеми.
Прочетете повече →Проектите за реставрация по европейски и други финансиращи фондове създават крайно негативната практика за намеси в културните ценности с цял усвояване на средства за сметка на тяхната автентичност.
Прочетете повече →Заложените в Закона за културното наследство изисквания за диалог между институциите не се получава, поради липса на регламенти как да се случва. Институциите са независими една от друга, прикрепени към различни министерства и всяка има своите правила и изисквания, които не са подчинени на по-висш текст, уточняващ, е в процесите на опазване следва всички държавни институции да работят по точно определен начин.
Прочетете повече →Липсва отговорно отношение на проектантите към КИН и обществото. Често икономическите интереси са поставени пред професионалните.
Прочетете повече →Множество обекти се изпълняват с разлики спрямо съгласуваните проекти. Контролът върху извършеното строителството е изключително слаб, поради което се допускат съществени и недопустими отклонения от съгласуваните намеси, дори злоупотреби.
Прочетете повече →Съществуват благоприятни условия за конфликт на интереси в МК – една и съща дирекция (ГД ИОКН) съгласува проекти и след това контролира тяхното изпълнение.
Прочетете повече →Инспекторатът в Министерство на културата няма експертния потенциал да осъществява дейността си, тъй като един експерт осъществява контрол от страна на МК върху археологически, архитектурни, художествени и исторически ценности, за което той няма как да има цялата нужна подготовка и експертиза.
Прочетете повече →Няма обратна връзка за постъпилите в МК сигнали за незаконни намеси. Не е ясно дали МК извършва проверки, тъй като МК не връща отговори на постъпилите сигнали. Няма отчетност какви глоби и санкции са нанесени при проверки на място. Създава се усещане за липса на реакция от страна на МК, както и премълчаване на проблеми.
Прочетете повече →Съгласно ЗКН (от 2009 г.) директорът на НИНКН се избира чрез конкурс. но де факто този принцип не работи.
Прочетете повече →Институтът е превърнат в изключително затворена и непристъпна крепост, не се осъществява никаква форма на диалог с обществото, в чието име се опазва всъщност културното наследство на страната.
Прочетете повече →Малък брой хора обработват проектите за цяла България. Процесът по обработване на преписките е смесица между електронно и ръчно изписване, усложнен и бавен. Служителите разнасят листове хартия по етажи, при все, че всичко се обработва по електронен път.
Прочетете повече →Липсва стратегическо предаване на опит между поколения колеги, експерти, институции. Опазването на културното наследство постепенно се превръща само в административен процес без наличие на сантимент, морал, отговорност към обществото.
Прочетете повече →Липсват местни териториални звена за проучване на обекти културно наследство и оценка на проекти, на база на знания за даденото място. В НИНКН няма информация какво се случва в другите населени места извън София, като единствено в Пловдив има такова звено, което е без права за реална намеса в негативните процеси на място.
Прочетете повече →Общият брой на недвижимите културни ценности в България е около 40000 Данните обаче не са сигурни, защото не се извършва актуализация. Т.е. днес не знаем в какво състояние са тези обекти. Няма стратегия как, кога, от кого и колко често трябва да се извършва тази актуализация. Не се прави нищо по този въпрос, а смело се съгласуват нови проекти.
Прочетете повече →Липсва специализиран кадастър за културното наследство. Работи се с остарели кадастри за населени места, стари карти, схеми, документи и др.
Прочетете повече →Към момента липсва добре работеща и структурирана дигитална система за Националния документален архивен фонд при НИНКН.
Прочетете повече →Деловодните системи на Министерство на културата и НИНКН не са обвързани. Всяка институция използва различна електронна система за документооборот и това води до грешки, но по-важното – създава забавяне, вместо по-бързо обработване на преписки – което е смисълът на електронното деловодство.
Прочетете повече →Не се използват възможностите на общите усилия, особено при сложни казуси, а се предпочита тихото, еднолично решение при разглеждане на проекти – причина за усещането за корумпираност на института.
Прочетете повече →Съществуващите критерии, по които се оценява един обект за да му се даде статут на НКЦ позволяват противоречива оценка. Двама експерти могат да оценят по различен начин културно-историческата стойност на един и същ обект. Реално зависи от самия проучвател дали даден обект ще получи статут или не.
Прочетете повече →Тези две процедури са излишно усложнени, с дублиращи се етапи и поради липса на кадри, финансиране за командировки и т.н. се оказва невъзможно един обект да се оцени с нужните внимание, обмисляне и експертно мнение в законовите срокове.
Прочетете повече →Двете звена в института – научно-изследователското (т.е. тези които оценяват културно-историческата стойност на обекти НКЦ) и експертно – методическо (тези, които изготвят становища за инвестиционни проекти за намеси в обекти със статут на НКЦ) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни.
Прочетете повече →Няма ясни правила за това как изглеждат различните видове проектни разработки, отнасящи се за обекти културни ценности и техните охранителни зони.
Прочетете повече →Всички предложения за намеси по обекти културно наследство минават дългата процедура по ЗКН за съгласуване с министъра на културата след становище на НИНКН, когато за по-обикновени случаи (например при по-ниска категория на обекта според ЗКН) биха могли да бъдат решавани на ниво НИНКН в по-кратък срок.
Прочетете повече →Становищата на НИНКН нямат задължителен характер. Във всеки един момент служителите на ГД ИОКН могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН.
Прочетете повече →При съгласуване на проекти се работи „на парче“, без ясна стратегия за околните обекти и липсата на информация по въпроса.
Прочетете повече →Освен същинското разглеждане на проектите, в частта дали отговарят на принципите за опазване и предписанията за обектите НКЦ, експертът трябва да върши допълнителни общи дейности от бюрократичен характер, с което дейността му се забавя, разводнява и съответно знанията му не се използват пълноценно.
Прочетете повече →НИНКН не разработва проекти по структурните фондове, с което изпуска възможност да приложи на практика опита и знанията си. По този начин служителите нямат развитие на работното място.
Прочетете повече →С годините са се натрупали грешно попълнени данни в регистрите, което е още една причина за трудната работа с информацията за НКЦ в списъците на културно наследство.
Прочетете повече →