Липса на синхрон между закони и наредби и диалог между институции

Липсва координация между Закона за културното наследство, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за устройство на територията, Закона за общините и местната администрация, Закона за земеделието и горите и др.

Част от наредбите относно начините за използване на сгради (достъпна среда, изисквания за търговски обекти и др.) също не съответстват на изискванията за опазване на културни ценности.

Поради липса на обвързване на международните документи за опазване на културното наследство с национални такива липсват инструменти, с които да се регулира голяма част от намесите в среда на културни ценности. При проектиране на достъпна среда например, съответната наредба поставя изисквания за материали, начини за закрепване и др., които не отговарят на изискванията за опазване на културното наследство.
При проектиране на търговски обекти също съществуват изисквания, които отново не могат да се изпълнят в сгради културни ценности, тъй като това би довело да унищожавване на ценностни характеристики.
Очевидна е нуждата от нормативна база, която да указва различното третиране на ново строителство и това на културни ценности.

Липсва цялостно регламентирано “преференциално” взаимодействие с общини, музеи, библиотеки, архиви, Агенция по геодезия картография и кадастър, Министерство на земеделието и храните (за НКЦ в земеделски земи), Министерство на отбраната (за войнишките паметници), МВнР (за обектите зад граница). В преките служебни задължения на повечето служители в НИНКН е да използват архивна и актуална информация от тези институции, за да извършват научно-изследователска дейност.

Липсата на такава информация, забавеното й предоставяне или непосилни за Института цени забавят работата по преписки и актуализации.

Нашето предложение:

Институционално и законово културното наследство да се раздели на движимо и недвижимо. Да се изгради единна логика и концепция за опазване на наследството и системното й провеждане във всички засегнати нормативни документи.

Да се създаде “преференциална” комуникация между институциите, които държат различни парчета от пъзела на опазването.

2 responses

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *