Становищата на НИНКН нямат задължителен характер. Във всеки един момент служителите на ГД ИОКН могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН.

Въпросните становища изразяват експертно мнение относно допустимостта на инвестиционна намеса от гледна точка на културно-историческата стойност и опзването на обекта. Становищата остават като вътрешна кореспонденция между НИНКН и МК и нямат нормативна стойност. Те се използват като основа за оформяне на становище (съгласувателно писмо) на МК – документ, който има нормативна стойност. Реално работата се дублира, като основната част (експертната) е свършена от НИНКН, а прехвърлянето на официална бланка – от МК.

По-лошо става ако работата не се върши по два пъти, а се променя съдържанието при оформянето, което е нерешен проблем в системата. Не е ясно дали МК имат юридическо право да променят експертно становище и защо това се извършва от ГД ИОКН – тази Дирекция отговаря и за съгласувателните актове и за контрола по изпълнението. Има усложнена бюрокрация и конфликт на интереси на ниво Министерство. И как може да е сигурно, че нормативното писмо на МК не е в противоречие с експертното на НИНКН?

Друг проблем, свързан със становищата е, че в омента често директорът взема еднолично решение и издава становище от името на НИНКН без да се съобрази (в противоречие) с експертното мнение на дирекция ЕМД.

Нашето предложение:

Становището на НИНКН да има задължителен характер. Нормативно становище на министъра, което противоречи на експертно становище на НИНКН не бива да бъде легитимен документ. Експертният и нормативният документ трябва да са един и същ и той да е деполитизиран. Настоящата процедура, дублираща работа в МК и НИНКН, трябва да бъде опростена.

Друг вариант е съгласуването до местно значение включително да става в НИНКН, а за национално и световно значение – в МК, но след становище на НИНКН.

Директорът на НИНКН да има правомощия като представляващ института, но не бива да има правомощия за експертна автономност. Становище, подписано от директора на НИНКН, което не е парафирано от експерт в областта не бива да е легитимен документ, за да се избегне практиката за издаване на еднолични становища от директора.