Тези две процедури са излишно усложнени, с дублиращи се етапи и поради липса на кадри, финансиране за командировки и т.н. се оказва невъзможно един обект да се оцени с нужните внимание, обмисляне и експертно мнение в законовите срокове.

Декларирането и предоставянето на статут преминават през едни и същи етапи – проучване от експерт в НИНКН, разглеждане на Експертен съвет на НИНКН, разглеждане на на СЕСОНКЦ , заповед на министъра на културата. Това ги прави еднакво сложни административни процедури. Сложността води до еднакво забавяне във времето и обезсмисля логиката на деклариране, която е по-бърза, временна юридическа защита, до пълното проучване на обекта. На общия фон от многомесечно забавяне степента на проученост на обекта се превръща в незначителна разлика между двете възможности за защита.

Защо и двете процедури се завършват от Министъра на културата? Подтекстът е за контрол, но истината е, че отново се връщаме към „човешкия фактор”, само че на по-висока инстанция – кой контролира дейността на Министъра на културата? В момента всеки обект, във връзка с чл. 64, ал. 2 и ал. 3 от ЗКН * се разглежда от СЕСОНКЦ, който в едномесечен срок трябва да се произнася по него. Разбира се срокът от един месец, като всички останали, е неосъществим на практика и остава само на хартия.

Настоящата ситуация за докладване от страна на служители на НИНКН на СЕСОНКЦ в Министерство на културата е нерегламентирана в нормативната уредба и е некоректна спрямо логиката на закона. Логиката е за автономно разглеждане на две отделни експертни нива (ЕС на НИНКН и СЕСОНКЦ на МК). Ситуацията в момента е, че служителите на НИНКН извървяват цялата процедура – проучват конкретен обект, докладват проучването и предлагат режими за опазване на ЕС на НИНКН, подготвят писмо от НИНКН до МК, докладват същите проучване и предложения за режими на СЕСОНКЦ при МК, подготвят проекто-заповед на министъра на културата. Всичко това нарушава логиката за автономно разглеждане, защото всеки етап в цялата процедура –  от изразяване на собствено мнение за предоставянето/отнемането на статут, до подготвяне на заповед на министъра на културата се подготвя от една и съща личност.

Нашето предложение:

Декларирането като етап на юридическа защита при първа фаза на проученост на обектите да се осъществява чрез по-опростена административна процедура. Това ще даде по-добра оперативност на работата и съкращаване на сроковете. Декларирането (както и обратното – прекратяването на временните режими за опазване) на обекти да се извършва от Директора на НИНКН на основание решение на Експертен съвет на НИНКН.

Можем да направим аналогия с контрола на ДНСК по издаваните разрешения за строеж. При издадено от главния архитект разрешение за строеж, общината уведомява и изпраща копие до ДНСК. То влиза в сила след 14 дни, в рамките на които ДНСК може да реагира, провери и възрази срещу конкретното разрешение за строеж.

Подобна логика може да се проведе и при декларирането на обекти и прекратяването на временните режими за опазване – чрез уведомяване на по-горна ниво и влизане в сила след законово определен срок.

* Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г., изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Когато от заключителната оценка по чл. 61, ал. 1, 3 и 4 се установи, че обекти на недвижимото културно наследство имат качества на недвижими културни ценности, директорът на НИНКН прави предложение до министъра на културата за тяхната класификация, категоризация и режими за опазване във връзка с предоставянето на статут на недвижими културни ценности.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Към министъра на културата се създава Специализиран експертен съвет. В състава на съвета се включват директорът на НИНКН, директорът на Центъра за подводна археология, директорът на Инспектората и по един представител на специализираните институти при БАН, на Камарата на архитектите, както и експерти по реставрация и консервация, вписани в регистъра по чл. 165, и други специалисти, определени от министъра на културата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2011 г.) Специализираният експертен съвет изготвя становище до министъра на културата в едномесечен срок от получаване на предложението по ал. 1.

(4) По искане на министъра на културата съветът може да разглежда и други въпроси по опазване на недвижимите културни ценности, като изготвя становище за това.

(5) Устройството, организацията на работа и финансирането на съвета се определят с правилник на министъра на културата.