Липса на предаване на опит

Липсва стратегическо предаване на опит между поколения колеги, експерти, институции. Опазването на културното наследство постепенно се превръща само в административен процес без наличие на сантимент, морал, отговорност към обществото.

В момента политическите процеси системно унищожават постигнатото през годините. Експертното и научно – изследователско начало в опазването е сведено до чисто администриране, което е в рязко противоречие с всички международно утвърдени добри политики и практики в тази сфера. В момента численият състав в института е под санитарния минимум. Липсват всякакви условия за предаване на опит и приемственост в дейността по опазване на културното наследство. България има поне 60 годишен период с много добри резултати, с научно изведен понятиен апарат, съобразен със световните практики и тенденции, но натрупаните опит и познания си отиват с предходните поколения експерти, а младите няма от кого да се учат.

Климатът в НИНКН е крайно нестимулиращ за работа на млади хора. Първоначалният идеализъм, с който постъпват на работа бързо преминава в отчаяние поради сблъсъка с всички изложени проблеми.

Нашето предложение:

Трябва целенасочено да се обучават и формират експертни кадри. Служителите в института следва да преминават специализирани обучения, свързани с конкретната административна структура. Да се акредитира курсът към НИНКН за обучение на специалисти по опазване на недвижимото културно наследство. Да се провеждат системни работни срещи (регулярен Експертен съвет) в рамките на института, в които да участват и младите специалисти.

One response

  1. ДА на ОПИТА, НЕ на РУТИНАТА!

    Случвало ли ви се е да ви казват „защото така се прави“? На нас – да. Дотук нищо страшно. Объркването дойде, когато така и не успяхме да разберем защо направените проучвания със съответните изводи и логично изведеното от тях предложение не беше прието. Продължихме да чоплим с въпроса – защо? Отговорът не се промени особено: „… така се прави, такъв е опитът“. Отново пробвахме да разберем. Започнахме отначало:
    архивните снимки (макар и черно-бели) дават достатъчна информация за обекта; достатъчен брой аналогични обекти в радиус от 1 км демонстрират подобен на нашия подход; новите технологични възможности са доказано щадящи… Нищо. Така и не можахме да си обясним защо „не се прави така“, а иначе. Резултатът до този момент: още една сграда в окаян вид, въпреки желанието на собствениците за реставрация на фасадата (защото те също не можаха да разберат).

    Все пак имаме някакво скромно обяснение. Не е виновен опитът! Виновна е рутината! И докато обучението и формирането на експертни кадри се свежда само до едностранен акт на „предаване на опит“, рискуваме господство на рутината. И по-лошо – рискуваме да останем на едно място и да изпуснем нови възможности за културното наследство.

    Възможностите?
    ДА ОСЪЗНАЕМ, че обучението е двустранен процес и не са малко случаите, в които и най-налудничавата на пръв поглед идея прави голяма крачка напред.
    ДА БЪДЕМ ТОЛЕРАНТНИ един към друг и да работим заедно, не йерархично – специалистите с богати знания и умения ЗАЕДНО с младите специалисти с нови идеи и разбирания.
    ДА ИНВЕСТИРАМЕ не само в еднократно обучаване, но и в непрекъснато преобучаване на всички отговорни специалисти, независимо от натрупания опит. Защото социално-икономическите обстоятелства се променят, световните тенденции се развиват, за шеметното развитие на технологиите изобщо не ни се започва …

    … И защо да не продължим и развием една добра съществуваща практика в тази насока – участието на отговорните специалисти в учебните процеси в университетите. Защото работата със студентите (т.е. бъдещите специалисти) стимулира разбирането на обучението, толерантността и желанието за непрекъснато развитие. Учебните проекти, поставени в напълно реална ситуация, са прекрасен шанс да се освободим (поне за малко) от рутинните задръжки и да си позволим да експериментираме разнообразни възможности. А защо не и да тестваме адекватността на действащи режими за опазване? Или да предефинираме ценностни характеристики? Възможностите са много. Остава да потърсим верния път за институционално утвърждаване на тази практика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *