Липсва стратегическо предаване на опит между поколения колеги, експерти, институции. Опазването на културното наследство постепенно се превръща само в административен процес без наличие на сантимент, морал, отговорност към обществото.
В момента политическите процеси системно унищожават постигнатото през годините. Експертното и научно – изследователско начало в опазването е сведено до чисто администриране, което е в рязко противоречие с всички международно утвърдени добри политики и практики в тази сфера. В момента численият състав в института е под санитарния минимум. Липсват всякакви условия за предаване на опит и приемственост в дейността по опазване на културното наследство. България има поне 60 годишен период с много добри резултати, с научно изведен понятиен апарат, съобразен със световните практики и тенденции, но натрупаните опит и познания си отиват с предходните поколения експерти, а младите няма от кого да се учат.
Климатът в НИНКН е крайно нестимулиращ за работа на млади хора. Първоначалният идеализъм, с който постъпват на работа бързо преминава в отчаяние поради сблъсъка с всички изложени проблеми.
Нашето предложение:
Трябва целенасочено да се обучават и формират експертни кадри. Служителите в института следва да преминават специализирани обучения, свързани с конкретната административна структура. Да се акредитира курсът към НИНКН за обучение на специалисти по опазване на недвижимото културно наследство. Да се провеждат системни работни срещи (регулярен Експертен съвет) в рамките на института, в които да участват и младите специалисти.
ДА на ОПИТА, НЕ на РУТИНАТА!
Случвало ли ви се е да ви казват „защото така се прави“? На нас – да. Дотук нищо страшно. Объркването дойде, когато така и не успяхме да разберем защо направените проучвания със съответните изводи и логично изведеното от тях предложение не беше прието. Продължихме да чоплим с въпроса – защо? Отговорът не се промени особено: „… така се прави, такъв е опитът“. Отново пробвахме да разберем. Започнахме отначало:
архивните снимки (макар и черно-бели) дават достатъчна информация за обекта; достатъчен брой аналогични обекти в радиус от 1 км демонстрират подобен на нашия подход; новите технологични възможности са доказано щадящи… Нищо. Така и не можахме да си обясним защо „не се прави така“, а иначе. Резултатът до този момент: още една сграда в окаян вид, въпреки желанието на собствениците за реставрация на фасадата (защото те също не можаха да разберат).
Все пак имаме някакво скромно обяснение. Не е виновен опитът! Виновна е рутината! И докато обучението и формирането на експертни кадри се свежда само до едностранен акт на „предаване на опит“, рискуваме господство на рутината. И по-лошо – рискуваме да останем на едно място и да изпуснем нови възможности за културното наследство.
Възможностите?
ДА ОСЪЗНАЕМ, че обучението е двустранен процес и не са малко случаите, в които и най-налудничавата на пръв поглед идея прави голяма крачка напред.
ДА БЪДЕМ ТОЛЕРАНТНИ един към друг и да работим заедно, не йерархично – специалистите с богати знания и умения ЗАЕДНО с младите специалисти с нови идеи и разбирания.
ДА ИНВЕСТИРАМЕ не само в еднократно обучаване, но и в непрекъснато преобучаване на всички отговорни специалисти, независимо от натрупания опит. Защото социално-икономическите обстоятелства се променят, световните тенденции се развиват, за шеметното развитие на технологиите изобщо не ни се започва …
… И защо да не продължим и развием една добра съществуваща практика в тази насока – участието на отговорните специалисти в учебните процеси в университетите. Защото работата със студентите (т.е. бъдещите специалисти) стимулира разбирането на обучението, толерантността и желанието за непрекъснато развитие. Учебните проекти, поставени в напълно реална ситуация, са прекрасен шанс да се освободим (поне за малко) от рутинните задръжки и да си позволим да експериментираме разнообразни възможности. А защо не и да тестваме адекватността на действащи режими за опазване? Или да предефинираме ценностни характеристики? Възможностите са много. Остава да потърсим верния път за институционално утвърждаване на тази практика.