Държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство се свежда до липса на такава.

Обществеността рядко реагира при унищожаване на културното наследство. Гражданите нямат нужните познания по въпросите на опазването – какво е ценно и защо го пазим. Липсват дейни граждански организации в областта на опазването.

Липсва диалог между експертите в сферата на опазването на различни позиции в общественото пространство – държавни институции, НПО и др. Няма регулирани редовни срещи, на които да се поставят, обсъждат и решават посочените тук проблеми.

Проектите за реставрация по европейски и други финансиращи фондове създават крайно негативната практика за намеси в културните ценности с цял усвояване на средства за сметка на тяхната автентичност.

Липсва координация между Закона за културното наследство, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за устройство на територията, Закона за общините и местната администрация, Закона за земеделието и горите и др.

Липсва отговорно отношение на проектантите към КИН и обществото. Често икономическите интереси са поставени пред професионалните.

Множество обекти се изпълняват с разлики спрямо съгласуваните проекти. Контролът върху извършеното строителството е изключително слаб, поради което се допускат съществени и недопустими отклонения от съгласуваните намеси, дори злоупотреби.

Съществуват благоприятни условия за конфликт на интереси в МК – една и съща дирекция (ГД ИОКН) съгласува проекти и след това контролира тяхното изпълнение.

Инспекторатът в Министерство на културата няма експертния потенциал да осъществява дейността си, тъй като един експерт осъществява контрол от страна на МК върху археологически, архитектурни, художествени и исторически ценности, за което той няма как да има цялата нужна подготовка и експертиза.

Няма обратна връзка за постъпилите в МК сигнали за незаконни намеси. Не е ясно дали МК извършва проверки, тъй като МК не връща отговори на постъпилите сигнали. Няма отчетност какви глоби и санкции са нанесени при проверки на място. Създава се усещане за липса на реакция от страна на МК, както и премълчаване на проблеми.

Съгласно ЗКН (от 2009 г.) директорът на НИНКН се избира чрез конкурс. но де факто този принцип не работи.

Институтът е превърнат в изключително затворена и непристъпна крепост, не се осъществява никаква форма на диалог с обществото, в чието име се опазва всъщност културното наследство на страната.

Малък брой хора обработват проектите за цяла България. Процесът по обработване на преписките е смесица между електронно и ръчно изписване, усложнен и бавен. Служителите разнасят листове хартия по етажи, при все, че всичко се обработва по електронен път.

Липсва стратегическо предаване на опит между поколения колеги, експерти, институции. Опазването на културното наследство постепенно се превръща само в административен процес без наличие на сантимент, морал, отговорност към обществото.

Липсват местни териториални звена за проучване на обекти културно наследство и оценка на проекти, на база на знания за даденото място. В НИНКН няма информация какво се случва в другите населени места извън София, като единствено в Пловдив има такова звено, което е без права за реална намеса в негативните процеси на място.

Общият брой на недвижимите културни ценности в България е около 40000 Данните обаче не са сигурни, защото не се извършва актуализация. Т.е. днес не знаем в какво състояние са тези обекти. Няма стратегия как, кога, от кого и колко често трябва да се извършва тази актуализация. Не се прави нищо по този въпрос, а смело се съгласуват нови проекти.

Липсва специализиран кадастър за културното наследство. Работи се с остарели кадастри за населени места, стари карти, схеми, документи и др.

Към момента липсва добре работеща и структурирана дигитална система за Националния документален архивен фонд при НИНКН.

Деловодните системи на Министерство на културата и НИНКН не са обвързани. Всяка институция използва различна електронна система за документооборот и това води до грешки, но по-важното - създава забавяне, вместо по-бързо обработване на преписки – което е смисълът на електронното деловодство.

Не се използват възможностите на общите усилия, особено при сложни казуси, а се предпочита тихото, еднолично решение при разглеждане на проекти – причина за усещането за корумпираност на института.

Съществуващите критерии, по които се оценява един обект за да му се даде статут на НКЦ позволяват противоречива оценка. Двама експерти могат да оценят по различен начин културно-историческата стойност на един и същ обект. Реално зависи от самия проучвател дали даден обект ще получи статут или не.

Тези две процедури са излишно усложнени, с дублиращи се етапи и поради липса на кадри, финансиране за командировки и т.н. се оказва невъзможно един обект да се оцени с нужните внимание, обмисляне и експертно мнение в законовите срокове.

Двете звена в института – научно-изследователското (т.е. тези които оценяват културно-историческата стойност на обекти НКЦ) и експертно – методическо (тези, които изготвят становища за инвестиционни проекти за намеси в обекти със статут на НКЦ) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни.

Няма ясни правила за това как изглеждат различните видове проектни разработки, отнасящи се за обекти културни ценности и техните охранителни зони.

Всички предложения за намеси по обекти културно наследство минават дългата процедура по ЗКН за съгласуване с министъра на културата след становище на НИНКН, когато за по-обикновени случаи (например при по-ниска категория на обекта според ЗКН) биха могли да бъдат решавани на ниво НИНКН в по-кратък срок.

Становищата на НИНКН нямат задължителен характер. Във всеки един момент служителите на ГД ИОКН могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН.

При съгласуване на проекти се работи „на парче“, без ясна стратегия за околните обекти и липсата на информация по въпроса.

Освен същинското разглеждане на проектите, в частта дали отговарят на принципите за опазване и предписанията за обектите НКЦ, експертът трябва да върши допълнителни общи дейности от бюрократичен характер, с което дейността му се забавя, разводнява и съответно знанията му не се използват пълноценно.

НИНКН не разработва проекти по структурните фондове, с което изпуска възможност да приложи на практика опита и знанията си. По този начин служителите нямат развитие на работното място.

С годините са се натрупали грешно попълнени данни в регистрите, което е още една причина за трудната работа с информацията за НКЦ в списъците на културно наследство.