Всички предложения за намеси по обекти културно наследство минават дългата процедура по ЗКН за съгласуване с министъра на културата след становище на НИНКН, когато за по-обикновени случаи (например при по-ниска категория на обекта според ЗКН) биха могли да бъдат решавани на ниво НИНКН в по-кратък срок.

Можем да направим съпоставка с логиката на ЗУТ за да разберем недостатъка на ЗКН. ЗУТ предвижда различна степен на контрол в зависимост от размера на дейността. В различна степен на процедурна сложност е сортирано всичко между остъкляване на балкон до строителство на небостъргач. Но независимо дали искаме да остъклим балкон към вътрешния двор на  обект на недвижимото културно наследство с ниска категория (например деклариран и „за сведение“) или искаме да надстроим сградата на Княжеския дворец (обявен с категория „национално значение“) с 30 етажа, минаваме по една и съща процедура на ЗКН. Сложните процедури са и допълнителна предпоставка за прехвърляне на отговорност между МК и НИНКН, освен липсата на кадри и структурните проблеми. Срещат се и принципни казуси, които не са решени в нормативната уредба. Например какво съгласува МК когато съгласно ЗУТ не се изготвя проект за конкретен тип дейност (чл. 147 от ЗУТ), как НИНКН преценява дали намесата е допустима, когато не следва да се изготвя проектна документация за нея, как се категоризират по ЗУТ обектите НКЦ, които нямат категория по ЗКН (чл. 137 от ЗУТ)?

Нашето предложение:

Да се възстанови правото на НИНКН да издава съгласувателни становища по инвестиционни и устройствени намеси по недвижими културни ценности с категория до „местно значение“. Министърът на културата да издава съгласувателни становища за намесите по НКЦ с категории „национално значение“ и „световно значение“. Да се проведа единна логика в закона която да обвързва културната стойност на обектите, размера на инвестиционна или устройствена намеса, изискуемите обем и съдържание на проектната документация, сложност/утежненост на административната процедура.