Инспекторатът в Министерство на културата няма експертния потенциал да осъществява дейността си, тъй като един експерт осъществява контрол от страна на МК върху археологически, архитектурни, художествени и исторически ценности, за което той няма как да има цялата нужна подготовка и експертиза.

Значителен недостатък на сегашната нормативна уредба (ЗКН) е пониженото значение на експерта при изпълнението на консервационно – реставрационните дейности. Преди “разпадането” на Института (от 1989 г. насам) всички дейности от разработването на проекта до неговото реализиране са били в затворен кръг, специалистите са имали поглед върху процеса от началото до края с възможност да се намесят своевременно.
За разлика от Италия, Франция, Гърция, Англия например, където водещата роля е именно на експерта, у нас днес тази дейност е прехвърлена на чиновници. В Министерство на културата е създадена Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културно наследство“, който според ЗКН (чл.15, ал.2, т. 4) „осъществява контрол за извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности“, но реално тази дирекция няма експертен потенциал за да извършва тази дейност наред с останалите вменени й по закон отговорности (чл.15, ал.2, точки от 1 до 7).

Нашето предложение:

Да се анализира и осмисли мястото на контролa в цялостната система за опазване. Осъществяването на контрол съвместно за движимо и недвижимо наследство е неадекватна идея. Предвид необходимостта от териториални звена и посещения на място се оказва, че работата на ИДПС (в НИНКН) и ГД ИОКН (в МК) в някои случаи могат да се съвместяват. ГД ИОКН не може да функционира без съдействие от НДА към НИНКН. Необходимо е ГД ИОКН да има местни подразделения (към общините), които да взаимодействат със специализирани органи към полицията с право на ефективни наказателни мерки.

Друга алтернатива е създаването на специализирано звено към ДНСК, което да поеме функциите на ГД ИОКН за недвижимите ценности. 

Трети вариант е да се създадат териториални звена на НИНКН със следния състав: ИДПС – 2 щатни бройки за архитекти, ЕМД – 2 щатни бройки за архитекти + 1 конструктор, които да имат правомощия за базови контролни функции по места. Да си сътрудничат с общинските отдели за контрол по строителството и/или със специализирано звено към ДНСК.