Кадастри за културно наследство

Липсва специализиран кадастър за културното наследство. Работи се с остарели кадастри за населени места, стари карти, схеми, документи и др.

Работата с неактуални данни води до трудно или невъзможно идентифициране и локализиране на обектите на недвижимото културно наследство. Необходимо е да се осигури регламентиран достъп на НИНКН до актуална кадастрална/картна основа (АГКК / МЗХ), до архивни кадастри и планове (общински) и до друга информация, необходима за идентифицирането и означаването на обектите на наследството, техните граници и охранителни зони. Това е една неразработена тема, носеща потенциал за автоматизиране на елементи от административния процес в последствие.

Нашето предложение:

Да се изготвят опорни планове за цяла България и специализиран кадастър за КИН.

Деловодната система на НИНКН да е обвързана с единна система за работа, базирана на опорни планове върху актуален кадастър, GIS – система и унифицирана система на архивиране. Когато се входира заявление с коректно попълнени кадастрални данни (ЕКАТТЕ), системата автоматично да идентифицира сградата/обекта, независимо дали е със статут на НКЦ или попада в групова НКЦ , или в охранителна зона на НКЦ и да извежда автоматично данни като: име, статут на обекта, информация и пълна база данни, свързани с него (досие, предишни преписки, фотодокументация и др.).
Да се въведе структурирана система на архива, свързана с цялата информация за обектите и деловодната система, която да е с различни нива на достъп за различните потребители (администрация и граждани). По този начин ще се улесни и комуникацията с МК, ако там се въведе съвместима деловодна система. Това довежда до нуждата от нова отделна полидисциплинарна структура, която създава и следи за управлението на GIS-системата. Системата трябва да се организира обобщено в три нива: 1. Организиране на съществуващата информация; 2. Актуализация, създаване на GIS; 3. Поддържане на системата.

One response

  1. Остарели са и неактуализирани така наречените “ Опорни планове “ на населените места, на които са нанесени паметниците на културата.
    Системата за регистрация , сигнатури , справочен апарат и т.н. от много години /повече от 20- 25 / е поставена на грешна основа и трудно може този масив от документи да бъде отново обработен и свързан с унифицираната система за архивиране. Тук и намесата на специалисти от Главно управление на архивите , които методически и по закон ръководят архива на института ще бъде затруднена , поради непознаване на спецификата на документацията и не са в тази материя. Всичко това трябва да се направи от хора работещи с тази документация , която освен , че е различна по вид, така и е на различни носители.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *