На 08.07.2015г. на страницата на българския парламент бе публикуван Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културно наследство, като в него се появяват дребни, но изключително опасни предложения. Мотивите за предложенията са бавната работа на администрацията. Предложенията са следните:
- 1. Опростяване процедурата за съгласуване на изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства;
- 2. Създаване на звена към общинската администрация, които да изготвят становища за проекти предложения за работа в обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони (към момента, задължение на НИНКН);
- 3. Прилагане на принципа за мълчаливо съгласие след изтичане на двумесечен срок от подаване на проекти предложения за намеси в обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони.
Считаме, че тези промени няма да доведат до съкращаване на срокове и ограничаване на корупцията. Напротив, посочените промени ще допринесат за влошаването на системата по опазване. Ето защо:
1. Предложението за създаване на общински специализирани групи от експерти в областта на културното наследство, които да разглеждат проектни предложения ще доведе до още по-голямо забавяне на сроковете, защото всички становища се изготвят след внимателно разглеждане на наличната информация от архива на НИНКН. Архивът на НИНКН се намира в София и е предимно на хартиен носител. В законопроекта няма никакво предложение за това, как ще се осъществява работата с архива от експерти извън София. А това е изключително важна част при изготвяне на становищата.С наличния си състав НИНКН извършва работата възможно най-бързо, защото има бърза физическа комуникация. /И това ще бъде така до създаване на информационна система за обектите за културното наследство/ Да, почти всички преписки са забавени, защото НИНКН има огромна нужда от повече служители. Този проблем сме коментирали не веднъж. Самата държава в началото на тази година спря възможността на института да наеме нужните му експерти (с проведените съкращения в сектора), а сега тя признава, че Институтът не може да си върши работата с актуалния брой експерти. Поради което предлага изменение на ЗКН.
Но това е практичната причина да смятаме, че тази промяна би била вредна за наследството. Има и друга причина. Идеята да се създадат експертни звена към общинската администрация води до смислова промяна на закона. В момента експертните становища по проекти се изработват от независими експерти в НИНКН. Предложената промяна ще доведе до ситуация, в която назначени експерти на местната власт (община), ще подпомагат централната власт (МК). Този модел създава много по-сериозна и плашеща картина на зависимост при взимане на решенията относно недвижимото ни културно наследство.
2. Предложението за прилагане на принципа за мълчаливо съгласие, само потвърждава мнението, че държавната политика в сферата на културното наследство към настоящия момент е концентрирана единствено в скоростно усвояване на средства по различни фондове. Опазването на една културна ценност е дългогодишен процес и не може да се измерва в сроковете на различни фондове. Тези срокове са създадени да субсидират вече изготвени проекти. Те изискват стратегическо мислене за поне 5-10 години напред. Те изискват стратегия за културното наследство. Те са възможни само тогава, когато експертите в държавната и местната администрация работят с действащи и адекватни правила и режими за опазване на културното ни наследство.
Действащото законово изискване министърът на културата да полага подпис под всеки един проект за намеса в културни ценности е напълно излишно и не води до по-добро опазване на наследството. Напротив, това изискване само забавя процесите в опазването. Министерство на културата не изготвя специфични изисквания при изготвяне на своите становища, а единствено потвърждава или отхвърля становището на НИНКН. Когато отхвърля становището на НИНКН, Министерството не се аргументира. Това са възможностите, които са дадени на министъра по закон. Да налага политическо /а не експертно/ становище върху проекти за опазване. Ние вярваме, че опазването на културното наследство не може и не бива да бъде централизирано в една фигура, още повече, когато тя е политически назначена, без изисквания към нейните познания в областта на опазването.
Нашето предложение
Децентрализацията е необходима, за да бъде възможно качествено провеждане на държавната политика по опазване на културното наследство в срок, наложен от физическото оцеляване на близо 40 000 недвижими културни ценности в страната. Политиката по опазване на културното наследство обаче не бива да се изчерпва с търсене на механизми за по-бързо администриране на постъпила документация във връзка с инвестиционни намерения в защитени територии, а следва да обхване логически и последователно процесите на опазване, както следва – проучване на обектите, изготвяне на режими за тяхното опазване и едва тогава работа с вече изготвените режими при оценката на допустимостта на предвидените с един или друг проект, намеси.
Създаването на местни проучвателски звена трябва да предшества създаването на звена към общинската администрация, които да изготвят становища относно намеси в територии на обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони. За да бъде възможно изграждането на система от местни проучвателски звена е необходимо осигуряването на условия за тяхната безпрепятствена работа чрез изграждане на функциониращ механизъм за съдействие между проучвателските звена, АГКК, общините, НДА и др. Наложително е обвързване между отделните звена и НИНКН, за да бъде възможно създаването на обща база данни, задължителна за функционирането на системата.
За да се осъществи модел на децентрализация с цел администриране при опазване на културното наследство е нужно всички процеси по управление на наследството да бъдат предадени като задължение на специализирана, независима администрация, функционираща на място. Само в този случаи ще бъдат облекчени от срокове и средства гражданите и административния апарат.
Това следва да се случи в следните етапи:
ПОДГОТОВКА
Изграждане на единна система за работа по актуализация на информацията за недвижимите културни ценности. Изграждане на информационна система, която да улесни работата по проучване и достъп до Националния документален архив към НИНКН. Облекчаване на процедури по получаване на данни от всички архиви, специализирани агенции и др., които поддържат архивна и актуална информация за групови и единични обекти на културното наследство и техните охранителни зони.
ЕТАП 1
Създаване на проучвателски звена в няколко административни центъра. Извършване на актуализация на списъците на недвижимото културно наследство – създаване на пълна информационна база относно категория, физическа състояние и смислова обвързаност между отделните обекти на наследството на територията на страната. В тези екипи проучватели могат да влязат експерти от НИНКН, БАН, висши учебни заведения, неправителствени и научни организации и др.
ЕТАП 2
Екипите от предходния етап създават режими за опазване, които да определят задължителни и допустими устройствени намеси в защитените територии за НКН, както и конкретните намеси по съхраняване, социализация и поддръжка на обектите на наследството (защото към момента масово липсват или са неадекватни) – система от правила със специфични регионални изисквания въз основа на доказани в проучването ценностни характеристики. Режимите се одобряват на държавно ниво. За целта следва да се изготви промяна в процедурата по предоставяне и промяна на статут на недвижими културни ценности с цел своевременното осигуряване на адекватна защита на обектите.
ЕТАП 3
Управление на процеса по опазване на културното наследство от държавните органи и специализираните териториални звена, ангажирани с опазването на недвижимото културно наследство, с помощта на създадените при предходния етап режими.
По този начин администрацията би могла да реагира адекватно и в срок, избягвайки субективността на решенията, касаещи обектите на културното наследство. От голямо значение е създаване на информирана местна администрация в проблемите на наследството.
ЕТАП 4
Мониторинг и при необходимост промяна (актуализация) на създадените режими за опазване.
В тази последователност ключова роля има актуализацията. За това е необходимо тя да бъде изискана в самия Закон и то в определен срок (например 2 години). От изключително голямо значение е подбора на ръководители и участници в съответните проучвателски екипи, както и заделените държавни или общински средства за изпълнение на задачите. В последните години най-сериозен проблем в опазването е липсата на държавна политика и бюджет за нейното изпълнение.
Предложените промени за изменение и допълнение на ЗКН предвиждат скок със завързани очи направо на Етап 3 без да са извършени Подготовката, Етап 1 и Етап 2.