Съществуват благоприятни условия за конфликт на интереси в МК – една и съща дирекция (ГД ИОКН) съгласува проекти и след това контролира тяхното изпълнение.

Приемането на ЗКН прокламира стремеж към децентрализация и ограничаване условията за корупционни практики, имайки предвид основно в НИПК, който до приемането на закона беше съгласувателния орган. Реално обаче се създадоха условия за конфликт на интереси на по-високо ниво – в Министерство на културата. Там една и съща дирекция (ГД ИОКН) издава съгласувателни актове и контролира изпълнението. Достатъчно е да направим паралел с Главен архитект (разрешение за строеж) и ДНСК (контрол по строителството) като инстанции за да видим фрапиращата разлика в системите.
Освен това досегашният опит след приемането на ЗКН показа, че тези процедури са прекалено усложнени и бюрократизирани, а реално липсва така необходимият мониторинг на обектите от интердисциплинарни екипи от специалисти. Повечето проблеми остават неконстатирани или липсват адекватни мерки за тях.

Нашето предложение:

Дейностите по съгласуване на инвестиционни намеси и тези по контрол на тяхното изпълнение да се разделят в две отделни независими една от друга институции. Тук отново вариант за решение е създаването на специализирано звено към ДНСК, което да поеме функциите на ГД ИОКН.