Няма ясни правила за това как изглеждат различните видове проектни разработки, отнасящи се за обекти културни ценности и техните охранителни зони.
Липсва норматив за изясняване на обема и съдържанието на отделните проектни намеси, включително необходими документи при внасяне за съгласувателно разглеждане по реда на ЗКН. Например териториалните разработки, устройствени проекти, технически паспорти, въвеждане в експлоатация. Добър пример за такъв норматив е глава 24 на Наредба №4 за Обхват и съдържание на инвестиционните проекти, но тя се отнася само за консервация и реставрация на единични недвижими обекти на културното наследство.
Нашето предложение:
Да се изработи норматив (наредба), който да изяснява обема и съдържанието на отделните инвестиционни инициативи, при работа в среда на културно наследство. Методиката проведена в Наредба №4 (глава 23) да се заложи във всички нормативни документи, свързани с недвижимото културно наследство:
Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове;
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;
Наредба №5 за техническите паспорти на строежите;
Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.
Може би коментарът е малко извън темата, но понеже става въпрос за охранителни зони и определянето на техния обхват, на лице е поредният Параграф 22 по отношение на определянето на териториалния обхват и охранителните зони на археологическите НКЦ. Според ЗКН и Наредба Н-12 на МК, териториалният обхват и охранителните зони на въпросните културни ценности се определят от междуведомствена комисия, която трябва да ги декларира или да им предостави статут. В същото време, съгласно чл. 146 на ЗКН, всички археологически НКЦ по дефиниция са обявени за недвижими културни ценности с категория „национално значение“. Няма обаче конкретен текст, където ясно да се уточнява как, без да се свиква междуведомствена комисия, се определя охранителната им зона, тъй като е повече от ясно, че физически, а и финансово е невъзможно да се свикват междуведомствени комисии за хилядите археологически обекти на територията на България. В този случай обикновено колегите-археолози използват чл. 79, ал. 4 от ЗКН, който обаче е по-подходящ за архитектурни обекти и такива намиращи се в градска среда, а както всички знаем, обикновено археологическите НКЦ са разположени извън урбанизираните територии насред земеделски земи или земи от горския фонд. Използвайки имотните граници като критерий за определяне на територията на археологическите НКЦ и техните охранителни зони понякога се заграждат безсмислено огромни територии, поради площта и геометрията на въпросните имоти, а в други случай, пак поради площ и форма, археологическите културни ценности остават недобре защитени. Необховимо е отново да се преразгледат нормативните актове и да се направят корекции, в които ясно и с мисъл да се дадат критериите при орпеделяне на териториалния обхват и охранителната зона на археологическите НКЦ. За целта обаче е необходимо при обсъждането на подобни промени да се включат самите колеги-археолози от НИНКН, които поради практитака си и непосредствения досег с проблема ще дадат добре обосновани предложения, а не отново да се разчита на чиновници и хора никога не стъпвали на терен и незапознати с процедурите по определяне на териториален обхват.