Коментари на: „Реставрации“ с европейски пари

От: Даниел Трънков

Даниел Трънков — Sat, 18 Jul 2015 09:35:34 +0000

Абсолютно съгласен.Дори да има кадърен проект, контролът е минимален и най-често от НЕ експерти.Строителите търсят макс.печалба и от това страда качеството на извършената работа.Ползват се неправилни материали и методи- гипскартони и тапети в църкви, газобетон по крепостни стени….масов лаф на строителите е:-Спечелих една реставрацийка….“, като разбирайте -чиста далавера.

От: Милен Николов

Милен Николов — Fri, 21 Nov 2014 11:24:58 +0000

Аз съм „за“ утвърдени правила и нормативни актове по отношение гарантирането на качествено проектиране и изпълнение на КРР. Но прекален светец и Богу не е драг! Аз съм музеен специалист и всеки ден се сблъсквам с желанието и интереса от страна на обществото не само да видят, но и да усетят един консервиран и реставриран обект. Запознат съм и с доста паметници извън България, където те са част както от националната памет с тяхното възпитателно, естетическо и национално въздействие, така и като част от икономиката на населеното място, региона, страната. Именно това съчетание според мен ни убягва все още. Привърженик съм на идеята за превръщането на паметника в обект на посещение, като ако има достатъчно абсолютно доказани данни за това как е изглеждал обекта в оригинал, той да бъде изпълнен по този начин. Не виждам нищо лошо в това. Разбира се, не съм съгласен при наличието на два зида да се строи Дисниленд, но все пак – трябва да има, и вярвам че може да има баланс. А той ни убягва освен поради липса на стратегия и норми, но и поради наличието на плеяда от специалисти, които се втурват да изпълняват КРР по ОДОБРЕНИ проекти! След това се започва – Общините са виновни за резултата, или пък не знам кой си… Честно казано, ако продължи да се прави КРР с европейски пари, се питам – защо контролът на дейностите не е възложен на експерти от НИНКН или от МК? Нали така ще се гарантира правилното изпълнение на проекта както от технологична, така и от научно-художествена гледна точка? Защо парите за земеделие или Околна среда минават през съответните Министерства, а парите за подобни проекти не минават през МК, което би следвало да се грижи за обектите, които, все пак, са ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ. Очевидно ще продължи да се работи с европейски средства, поне докогато държавата не започне да се грижи за собствеността си…. Което не е малко, защото така поне обекта се запазва, а той е най-важен. Разбира се, има и фрапиращи случаи, в които човек се чуди дали не е било по-добре изобщо да не се изпълнява даден проект. Но най-важното е: да се работи в екип – археолози, архитекти, музейни специалисти във всички институционални нива. За съжаление, подобна тенденция поне аз не виждам в момента.

От: Eвгения Кукушева

Eвгения Кукушева — Mon, 13 Oct 2014 09:53:40 +0000

В общинската администрация и сега работят добре обучени в областа на наследството служители. Проблемът е в непрекъснатият натиск, който им се оказва от всички страни за озаконяването на проекти със съмнителни качества. Възложителите и проектантите търсят всевъзможни пътища за заобикаляне на конкурсното начало. На обществените обсъждания присъстват като публика едни и същи лица. Липсват граждански сдружения, организирани на териториален принцип, които да работят съвместно с администрацията за реализирането на дадена идея.
Докато в още в детската градина не започнат да оформят съзнанието на индивида в посока, че държавата – това сме ние и наша е инициативата за подобряване на жизнената ни среда на базата на толерантност и правила, които не са абсолютни, а могат да бъдат променяни за решаването на определен проблем, положението ще е все същото.

От: Николай Тулешков

Николай Тулешков — Fri, 10 Oct 2014 10:26:20 +0000

Въпросите за бъдещето на културните ценности е много по-сложен отколкото сте го представили. Защото какъв е смисъла от опазването, ако ценността няма своята съпровождаща функция на социализация и преразказ на историята? За какво да опазваме например по няколко реда каменна зидария, разчетена от разкопвачите до дупка. За какво всичките ние да даваме своите пари за това? Къде е историята, къде е преразказа за епохата, как са живели нашите предци тогава и т.н. Естествено всичко трябва да е премерено и научно доказано, но не и до последната дупка, както настояват някои от НИНКН. И това е световна практика, а не както е посочено по-горе „отречена“.
Считам че всичко това трябва да се коментира сериозно, а не само с празни приказки. Защото ние специалистите имаме дълг не само към културните ценности, а и към цялото ни общество.

От: heritage

heritage — Fri, 10 Oct 2014 06:21:42 +0000

Значението на българското културно наследство следва да изясни нуждата от създаване на отделна стратегия за него. Ние смятаме, че проблемите, които ясно се разкриха през последните години не могат да се решат с бързи темпове. Те са дълбоко вкоренени в загубата на отношение на обществото към нашите ценности. Напълно сме съгласни, че работата с деца би имала най-голям смисъл и добрите практики по света го доказват.

От: heritage

heritage — Fri, 10 Oct 2014 06:06:03 +0000

Благодарим за положителното мнение! За нас е важно всички аспекти на архитектурната практика да бъдат широко дискутирани, защото те дават рамката на нашата жизнена среда и възпитават обществото. Затова е важно всеки от нас да върши работата си по най-добрия начин.

От: heritage

heritage — Fri, 10 Oct 2014 06:02:18 +0000

Съгласни сме и все пак, актуалната нормативна рамка води до неподходящите решения в много от проектите за реставрация, реализирани с „европейско“ финансиране. Стриктното спазване на правилата не ни води до полезни резултати, ако самите закони и наредби не са адекватни към опазването.

От: арх. Галя Кръстева

арх. Галя Кръстева — Sat, 27 Sep 2014 12:25:31 +0000

Фактът, че говорим все по-често за проблемите на реставрацията, вече показва повишена осъзнатост на проблема. За сега – главно на ниво експерти. Съгласна съм с автора, относно необходимостта от запознаване на общински служители със законодателството в областта на опазване на НКЦ и основните принципи на реставрацията. Добре е също да популяризираме сред гражданите и особено сред децата смисъла и позитивните резултати от добрата грижа за културното ни наследство. Но преди всичко, това трябва да бъде държавна политика. Къде е стратегията за развитие на културата. Аз не мога да я намеря. Мисля, че няма такава.

От: арх. Величко Куртев

арх. Величко Куртев — Mon, 08 Sep 2014 16:37:39 +0000

Радостно е да се види появата на сайт, поставил си задачата да подлага на анализ проблемите, поне в един от аспектите на архитектурната практика. Днес медиите се ограничават до елементарната информация и рекламиране на постиженията на проектанти и инвеститори. Пожелавам ви успех.

От: Жана Джугаланова - архитект

Жана Джугаланова - архитект — Mon, 08 Sep 2014 11:23:27 +0000

„…частта за достъпност на средата са разработени в конфликт с НКЦ или средствата за достъпност превишават многократно средствата за консервационно-реставрационни дейности на даден обект…“

или изобщо не се извършва консервация

По принцип следва да се възпитава нетърпимост към неспазване на изискванията на всички наредби и закони и едва тогава може да се очаква подобна нетърпимост и в областта на културното наследство.
Реакцията на гражданското общество ще съществува, ако след сигнализиране се реализира адекватна поредица от ПРОВЕРКА-САНКЦИЯ-ПОПРАВКА