Нашето предложение

Да се създаде дългосрочна стратегия в сферата на недвижимото културно наследство и неговото опазване, която да не бъде двусмислена или насочена единствено към използването на културните ценности като икономически ресурс – „атракции“. Тази стратегия трябва да е правителственоустойчива, защото министрите и директорите се сменят по-често от законите. Стратегията трябва да е дългосрочна, резултат от широк обществен дебат.

Да се създаде и провежда целенасочена държавна политика за популяризиране на наследството сред обществото: какво е Недвижима културна ценност, защо е ценна и защо трябва да пазим тези обекти. Така ще се създава национално самочувствие и на базата на културното ни наследство. Нужно е обществото да бъде запознато с историята и принципите на реставрацията, с ратифицираните харти и конвенции, които следва да се прилагат. Така то (обществото) ще може да оцени оригинала в наследството и да го уважава, да се стреми да го съхрани и защити. Тази политика на уважение се формира още от ранна детска възраст, чрез създаване на програми за посещение на деца на обекти на наследството и подходящи занимания. Важно е да се провеждат обучения на деца, като се подготвя различна информация според възрастовата група.
Необходимо е популяризиране на наследството и разясняване на неговата ценност за собственици и ползватели. Необходимо е реално санкциониране при унищожаване на културно-историческа ценност на обектите и загуба на автентичност в резултат на ниско качествено изпълнение на проект или изпълнение на ниско качествен проект.

Да се реализира образователна дейност, както във висшите училища, така и в средните училищата за възпитаване на отношение към наследството. Да се извършват обучения за служители на администрацията (областна, общинска и др.) и за други специалисти, имащи отношение към културното наследство.

Да има регламентиран регулярен обществен и експертен диалог по проблемите на опазването включващ представители на Министерство на културата, научни институти, висши учебни заведения, БНК на ИКОМОС, нестопански организации в сферата на културното наследство и др. Процедурите, методологичният подход и други проблеми да се разрешават след широк професионален диалог, а резултатите да се публикуват.

Предложения по отношение на законовата уредба:

1. След изграждането на единна логика и концепция за опазване на наследството, тя следва да е обвързана с всички засегнати нормативни документи.

2. Институционално и законово културното наследство да се раздели на движимо и недвижимо.

3. Да се изготвят нормативни документи за изясняване на обема и съдържанието на отделните инвестиционни инициативи.

4. Методиката проведена в Наредба №4 (глава 23) да се заложи във всички нормативни документи, свързани с недвижимото културно наследство:
Наредба №8 за обема и съдържанието на устройствените планове;
Наредба №7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони;
Наредба №5 за техническите паспорти на строежите;
Наредба №2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

5. Логиката залегнала в регистъра по чл. 165 от ЗКН и идеята за професионален експертен контрол на процеса, от задание до изпълнение, да се разработи във функциониращи процедури. Какъв е смисълът за вписване в регистър, ако никой не се отписва независимо от качеството на проектите му?

Предложения по отношение на НИНКН:
А. Общи:

А.1. НИНКН да се превърне в експертна и политически независима институция, като се премахнат дублиращите се функции между НИНКН и МК. Становищата на НИНКН следва да получат задължителен характер. Възможно решение е Институтът да се отдели като Държавна агенция към Министерски съвет. Най-важното е директорът да бъде експерт и да е защитен от политически натиск.

А.2. Да се постави нормативен срок за временно изпълняващ длъжността директор на НИНКН. Да се провежда конкурс за директор с основно изискване кандидатите за поста да предложат своята визия/стратегия/ за подобряване дейността на Института. Министерство на културата и директорът на НИНКН съвместно да са ангажирани с изпълнението на стратегията за културно наследство, а не тя да остане само един пожелателен текст.

А.3. Да се обезпечи юридически дейността по опазване на наследството. Има няколко варианта за решаване на този проблем: 1) Всеки служител да е идеално запознат с всички закони и наредби, за да може да ги тълкува, да се запознава периодично с измененията на действащи нормативни уредби, като за целта се провеждат опреснителни и квалификационни курсове; 2) В допълнение към предходното да се поддържа минимална бройка (1-3) юристи за правна консултация към НИНКН; 3) Да се състави отдел с юристи, които да са специалисти в отделни области и да извършват различните дейности – консултации по ЗУТ, ЗКН, изготвяне на договори, гражданско право, правни консултации с граждани и др.

А.4. Да се създадат териториални звена на НИНКН със следния състав: ИДПС – 2 щатни бройки за архитекти, ЕМД – 2 щатни бройки за архитекти + 1 конструктор. Те да имат правомощия за базови контролни функции, да си сътрудничат с общинските отдели за контрол по строителството и/или със специализирано звено към ДНСК.

А.5. Необходимо е НИНКН да има допълнителни средства извън делегирания си бюджет. За целта е нужно да се отделя целево от всяко плащане за извършена услуга – 3-5%. Тези средства Институтът може да използва за командировки, закупуване на книги, за библиотечен фонд, закупуване на техника и др.

А.6. Да се анализира и преработи тарифата за таксите, която към момента е непълна.

А.7. Да се изгради система на прозрачност по отношение работата на Института, която да е насочена към обществеността. Да се изнася информация по отношение на свършената и несвършената работа за съответна календарна година. Да се посочват причините за успехи и неуспехи.

А.8. Да се разработи уеб страницата на НИНКН и тя да се напълни с информацията най-нужна на гражданите. Да се поддържа. Тази информация следва да е леснодостъпна и да се актуализира своевременно. Това може да предполага или връзка с изработена и попълваща се база данни на НИНКН или връзка с вътрешната административна система за работа „Акстър“ (или друга по-добра такава).

А.9. Да се регламентира приемно време и платен консултативен съвет в НИНКН.

А.10. Да се разработи единна база данни на НИНКН, която да е съвкупност от информацията, обработвана в дирекция РАФИССД и ИДПС. Базата данни следва да бъде непрекъснато допълвана от всички служители в процеса на тяхната работа или след нейното приключване. Цялата информация по приключили преписки, становища, актуализация и пр. трябва да се качва своевременно на сървър/в база данни. Фотоархивът на НИНКН да се дигитализира.

А.11. Да се изготви структурирана система на архива, свързана с цялата информация за обектите и деловодната система, която да е с различни нива на достъп за граждани и служители. По този начин ще се улесни и комуникацията с МК, при условие, че там се въведе съвместима деловодна система. Това довежда до нуждата от нова отделна полидисциплинарна структура, която създава и следи за управлението на GIS-системата. Системата трябва да се организира обобщено в три нива: 1. Организиране на съществуващата информация; 2. Актуализация, създаване на GIS; 3. Поддържане на системата. Следваща стъпка е изготвянето на опорни планове за цяла България и специализиран кадастър за КИН.

А.12. След изясняването на теория какво точно извършва Института е необходимо да се набавят необходимите специализиран софтуер и техника.

А.13. Необходимо е научно-изследователската работа да е обвързана с административната и да се провежда системно. Теоретичните трудове, дисертации и др. материали по теми, свързани с културното наследство да се използват от служителите в дирекция ИДПС. Да се сформира библиотека и библиография. Да се поднови издаването на научни разработки от НИНКН (годишник).

А.14. Да се провежда обсъждане на предложения за подобряване работата на Института (и процедурите обвързани с него), подавани от служители на института, други експерти, проектанти или обикновени граждани. Резултатите от тези обсъждания своевременно да водят до промяна и усъвършенстване на процедури и нормативна уредба.

A.15. Да се обучават и формират експертни кадри. Служителите с по-дълъг стаж да поемат нови служители и предават знанията си с цел формиране на качествени специалисти и приемственост в работата.

Б. Предложения, свързани с работата на отделни дирекции:
Б.1 Експертен съвет (ЕС) да се провежда редовно по задачи към дирекциите ИДПС и ЕМД. За дирекция ЕМД трябва да има разделяне според типа, обема и сложността на задачата – дали има нужда да се разглежда от ЕС или не. По този начин ще се избегне субективната страна и ще се обясни мотивировката за не/съгласуване. Така може да се избегне и спускането на директни становища от страна на МК. За дирекция ИДПС разглеждането на задачи на ЕС също може да се регламентира според сложността или конкретни проблеми свързани с казуса, а не всеки въпрос за статут да се разглежда от ЕС.

Б.2 Да се провеждат периодични оперативки на ниво дирекции в НИНКН за краткосрочно планиране на работата. Организацията да е в правомощията на директора на дирекцията, да е легитимно, регламентирано и задължително за всички служители, за да може всеки да е запознат с процеса на извършваната дейност от останалите колеги.

Б.3 Да има определено минимално ниво на научна подготовка в областта на опазването при постъпване на работа в дирекцията, занимаваща се със статути на НКЦ. Да има последваща специализация на служителите-експерти – по типология, епоха, териториално деление, вид на наследството (културен ландшафт, културни маршрути, единични и групови НКЦ) или на друг принцип. Това ще доведе до по-голяма обективност в аргументацията на взетите решения.

Б.4 Актуализацията за непроучените обекти на културното наследство е извънреден проблем и изисква извънредно решение. Като начало тя трябва да се извърши масово за цяла България. Това изисква, както работа на място, така и експертно–методическа ръководна дейност. Възможно е работата да се извърши от голям брой заинтересовани и/или професионални организации (учебни заведения, общини, неправителствени организации и др.) под методическото ръководство и заключителната „редакция” на НИНКН. След като се реши този проблем, събрана е цялата информация за обектите и системата по опазването им заработи, остава въпросът на мониторинг на обектите. Той трябва да се осъществява периодично (а не епизодично, както сега) чрез командировки или децентрализация (териториални звена за опазване на наследството към общините или областните управи).

Б.5 Декларирането като етап при първа фаза на проученост на обектите би трябвало да е с по-улеснен режим. Това ще даде по-добра оперативност на работата и съкращаване на сроковете. Декларирането (както и обратното – прекратяването на временните режими за опазване) на обекти да се извършва от директора на НИНКН на основание решение на Експертния съвет на НИНКН. Въпросите за статут да се разглеждат в Министерство на културата от неговите експерти, на базата на предложенията на директора на НИНКН (без участието на експерти на НИНКН).

Б.6 Да се изследва възможността за временни общи режими за обектите, които нямат предписания в момента. Или да се изиска със закон процесът на проектиране да започва от идентифицирането и проучването на паметника, през определяне на предписания (всички видове проекти и планове). Проблемът в голяма степен ще отпадне след извършване на актуализацията.

Б.7 Да се създаде лека и работеща процедура за коригиране на фактически грешки в регистъра на недвижими културни ценности при доказано разминаване между описаното и реалното положение. Този проблем също би се решил с актуализацията.

Б.8. Да се създаде административно звено за изготвяне на проекти по европейски фондове, за да може да се извършва по-широка дейност. Такова звено има към МОСВ. Звеното да се състои от специалисти в различни области – юристи, счетоводители, архитекти и да извършва както административната дейност по кандидатстване така и реализиране на самия проект. Едно от най-важните изисквания е да има механизъм за регулиране на заетостта на служителите в проекти с експертна насоченост за спазване на проектните срокове.

Б.9. Звено „проектиране“ в НИНКН следва да се създаде или да отпадне от закона като възможност. Залегналата идея за висока експертност на НИНКН и възможността за разработване на пилотни за страната инструменти за опазване е добра, но трябва да се доведе докрай.

Взаимовръзки между институции, връзки с обществото :

1. Да се използват възможностите на електронното деловодство за връзка между НИНКН, МК, други институции, общини и др. Да съществуват ясни и олекотени процедури за всички дейности по опазване на наследството. От използваната деловодна система, да бъде извеждана автоматично основна входирана информация, която да служи за изготвяне на становище със съответен изходящ номер и адрес за кореспонденция. Деловодната система на НИНКН да е обвързана с единна система за работа, базирана на опорни планове върху актуален кадастър, GIS – система и унифицирана система на архивиране. Когато се входира заявление с коректно попълнени кадастрални данни (ЕКАТТЕ), системата автоматично да идентифицира сградата/обекта, независимо дали е със статут на НКЦ или попада в групова НКЦ , или в охранителна зона на НКЦ и да извежда автоматично данни като: име, статут на обекта, информация и пълна база данни, свързани с него (досие, предишни преписки и др.).

2. Да се анализира и осмисли мястото на контролът в цялостна система за опазване. Осъществяването на контрол съвместно за движимо и недвижимо наследство е неадекватна идея. Предвид необходимостта от териториални звена и посещения на място се оказва, че работата на ИДПС и ГД ИОКН в някои случаи могат да се съвместяват. ГД ИОКН не може да функционира без съдействие от НДА към НИНКН. Необходимо е ГД ИОКН да има местни подразделения за опазване на културно наследство по места, които да взаимодействат със специализирани органи към полицията с право на наказателни мерки. Да се публикуват всички взети решения. Друга алтернатива е създаването на специализирано звено към ДНСК.

3. Повечето проблеми в комуникацията между институции и общественост могат да се решат чрез свободен достъп до информация, а това най-лесно може да стане чрез уеб-сайта на Института. Разработване на бюлетини, които да дават кратка информация насочена към собствениците и проектантите, описващи процесите, както и общи положения при работа с различните видове обекти НКЦ (дигитален вариант и хартиен вариант в деловодството на НИНКН).

4. Да се регламентира законово съдействието между НИНКН и други институции – взаимното предоставяне на данни, архивни материали, достъп до актуална информация, копия на архивни документи и др. Финансовата страна да не бъде пречка за функционирането на Института.

3 responses

  1. Подкрепям с две ръце идеята за обучение в училищата и университетите. Дори смятам, че това е по-важно от всичко останало. Много от проблемите, с които ежедневно се сблъскват експертите от НИНКН нямаше да съществуват, ако хората имаха дори елементарна култура по отношение на архитектурното наследство.
    Съгласна съм и че трябва да има реално санкциониране при унищожаване на културно-историческа ценност, но трябва да има и реална държавна финансова подкрепа за собствениците на сгради НКЦ. Качествената поддръжка на такава сграда е специализирана и скъпа дейност и в много от случайте сградите се рушат не, защото собствениците нямат желание, а просто защото нямат средства.


    Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604
    Отговор
  2. Издаването на лицензи / правоспособност за работа с обекти на НКН не трябва да се издава от политически орган, какъвто е МК.
    Специализирането във вузовете също не е добре да бъде единствен критерий.
    Вариант е всеки да получава правоспособността си след участие в конкурс с полагане на тест или изпит.
    В случай, че в самото НИНКН експертите станат на тематичен принцип (предантичност, античност, средновековие, късно средновековие, Възраждане, Следосвобождение и т.н. сигурно пропускам нещо), то би било добре съответната правоспособност да се издава също на тематичен принцип. Възможно е кандидатът да получи правоспособност и за всички теми, но като издържи тестовете/изпитите за тях. В тази схема и при условие че НИНКН не е политизиран институт е редното там да се провеждат тестовете/изпитите, в комисия, с представители на вузове, БАН и др. Местота – веднъж на 2-3 години. Същият институт естествено е добре да организира квалификационни курсове, от които да печели извънбюджетни средства.

    Какво би било отражението в обществото при лицензиране по такава схема:
    – КОНКУРСНО НАЧАЛО – трудното приемане (изпити) ще намали бройката на „некачествения материал“ и се очаква повишаване на качеството в опазването. Ще отпаднат всички онези „специалисти“, които 5 години са правили КСС за обекти НКЦ
    – ПРОЗРАЧНОСТ – получилият лиценз ще е постигнал това с труд, а не с връзки (има десетки примери на еднодневно издаване на удостоверение по чл.165 на архитекти, защото им трябва по определен проект обграден с протекции)
    – ЦЕННОСТ – стойността на опазения обект ще се очаква да е в пъти по-висока.
    – МЕТОДОЛОГИЯ – ще се работи по методология, която ще е залегнала още при приема и ще е изработена от самия НИНКН.
    – ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ – всеки специалист ще се занимава само в областта, в която е силен и има правоспособност за нея. Това ще повиши качеството на работата и броят на тясно специализиращите. Т.е. колегията не ще роптае, че не може да влезе сред „богоизбраните“


    Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604
    Отговор

Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604

Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604

Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604

Вашият отговор на МП
Deprecated: Function get_magic_quotes_gpc() is deprecated in /home/heritagebg/www/root/wp-includes/formatting.php on line 3604
Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *