Държавната политика за опазване на недвижимото културно наследство се свежда до липса на такава.
България е ратифицирала редица международни документи в сферата на опазването, но не е създала нито един национален еквивалент. С други думи тя се съгласява с международно приетите норми, но не ги прилага в собствената си територия. Няма регламентирани инструменти (държавни нормативни документи), с които съвременното развитие на опазването на културно наследство в световен мащаб да се отрази в ежедневните дейности по опазването на национално ниво (в работата на НИНКН и МК).
Въпросите за статут, реставрация, реконструкция и др. се подчиняват на научни модели.
Коректно ли е възстановяване „до керемида” на археологически обекти?
Кога допускаме преизграждане на обект?
Как определяме категорията на обект, освен сравнителния принцип в главата на експертите които го оценяват?
Каква информация е достатъчна за деклариране/предоставяне на статут?
В България открита обществена и професионална дискусия по тези (и по много други) въпроси не се провежда. Налагат се персоналните виждания на неексперти, наследството се използва за усвояване на евросредства, безвъзвратно унищожена автентичност се представя като успешна реставрация.
Държавната политика ще бъде ефективна, когато се осигури достъпност до проучванията, архивните графични, фото и други материали (чрез заплащане или не), като този достъп освен всичко друго ВЪЗПИТАВА.
Сериозно актуализиране на списъците.
Концентрация – работа на нива, определени според стойността на обектите, с регламенти (по възможност добре формулирана допустимост на намесите) за всяко ниво и последващ КОНТРОЛ.
Цялата територия на България е осеяна с разкопки от древността, средновековието и различни музеи. Ако всичко това се реставрира, консервира и защити от природата и от посегателства и ако се изгради добра инфраструктура, цяла България ще се превърне в музей. Това е нашият шанс да се създадат работни места и поминък за нашето население. Този сектор има потенциал да надмине по оборот на туристи Черноморските ни и планински курорти.
Свидетели сме на ограбването на паметниците от древността от иманяри, археолози и туристи. Крайно необходимо е държавата да защити останалото и да го превърне в туристическа индустрия.