Коментари за Heritage.bg

Коментари по Липса на синхрон между закони и наредби и диалог между институции от Наследството на София - MORPHOCODE

Наследството на София - MORPHOCODE — Wed, 08 Jun 2016 08:44:23 +0000

[…] Културното наследство е важен аспект от идентичността и градоустройствената структура на всеки град, а съдбата на сградите-паметници на културата вълнува гражданското общество в България от години. Активното опазване на културното наследство е засегнато в Плана за равитие на територията на Столична Община за 2015-2019, който предвижда създаване на нов отдел „Опазване на историческата среда и културното наследство“ към дирекция “Териториално Планиране”. Темата е широко застъпена от медии и граждански сдружения, които често алармират за рушащия се сграден фонд, бутафорното строителство и невъзможността на институциите да създадат работещ мо…. […]

Коментари по „Реставрации“ с европейски пари от Даниел Трънков

Даниел Трънков — Sat, 18 Jul 2015 09:35:34 +0000

Абсолютно съгласен.Дори да има кадърен проект, контролът е минимален и най-често от НЕ експерти.Строителите търсят макс.печалба и от това страда качеството на извършената работа.Ползват се неправилни материали и методи- гипскартони и тапети в църкви, газобетон по крепостни стени….масов лаф на строителите е:-Спечелих една реставрацийка….“, като разбирайте -чиста далавера.

Коментари по Участие в БНТ от Михнева

Михнева — Sat, 21 Feb 2015 05:56:01 +0000

Няма да коментирам дълго – това е безобразие, поредно. Унищожаването на експертния потенциал на НИНКН в частност и въобще е път за триумф на чалга-опазването, носещо сериозни печалби на общини и строители. България ще е лошият приер за опазване, след десетилетия на самоотвержен труд на архитекти, археолози, историци, консерватори и реставратори, университети. Триумфът на простащината наистина изглежда окончателен, ако не се разшири дискусията, не се привлекат общините към нея, за да се пречупи натиска им върху държавата за финансиране на безумията за средновековни градежи ала Белчин.

Коментари по Нашето предложение от heritage.bg е още една крачка напред в бъдещето на културното наследство! | Дружество Архитектурно наследство

Wed, 18 Feb 2015 14:05:41 +0000

[…] няма да пожелае да го опази.” Ето и линк към: Нашето предложение Дружество “Архитектурно наследство” ви […]

Коментари по Нашето предложение от Георги Цапков

Георги Цапков — Sat, 14 Feb 2015 10:56:34 +0000

Издаването на лицензи / правоспособност за работа с обекти на НКН не трябва да се издава от политически орган, какъвто е МК.
Специализирането във вузовете също не е добре да бъде единствен критерий.
Вариант е всеки да получава правоспособността си след участие в конкурс с полагане на тест или изпит.
В случай, че в самото НИНКН експертите станат на тематичен принцип (предантичност, античност, средновековие, късно средновековие, Възраждане, Следосвобождение и т.н. сигурно пропускам нещо), то би било добре съответната правоспособност да се издава също на тематичен принцип. Възможно е кандидатът да получи правоспособност и за всички теми, но като издържи тестовете/изпитите за тях. В тази схема и при условие че НИНКН не е политизиран институт е редното там да се провеждат тестовете/изпитите, в комисия, с представители на вузове, БАН и др. Местота – веднъж на 2-3 години. Същият институт естествено е добре да организира квалификационни курсове, от които да печели извънбюджетни средства.
…
Какво би било отражението в обществото при лицензиране по такава схема:
– КОНКУРСНО НАЧАЛО – трудното приемане (изпити) ще намали бройката на „некачествения материал“ и се очаква повишаване на качеството в опазването. Ще отпаднат всички онези „специалисти“, които 5 години са правили КСС за обекти НКЦ
– ПРОЗРАЧНОСТ – получилият лиценз ще е постигнал това с труд, а не с връзки (има десетки примери на еднодневно издаване на удостоверение по чл.165 на архитекти, защото им трябва по определен проект обграден с протекции)
– ЦЕННОСТ – стойността на опазения обект ще се очаква да е в пъти по-висока.
– МЕТОДОЛОГИЯ – ще се работи по методология, която ще е залегнала още при приема и ще е изработена от самия НИНКН.
– ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ – всеки специалист ще се занимава само в областта, в която е силен и има правоспособност за нея. Това ще повиши качеството на работата и броят на тясно специализиращите. Т.е. колегията не ще роптае, че не може да влезе сред „богоизбраните“

Коментари по Съкращения в НИНКН от Ivan

Ivan — Wed, 04 Feb 2015 16:48:53 +0000

Е кал уволняват хора а в същото време на 02 или 03.02.2015 г. се е провел конкурс за назначаване на хора инспектори към НИНКН. Нещо не схващам логиката! Май пак ще се ухажват нечии интереси. А конкурсът е обявен декември 2014г.

Коментари по Съкращения в НИНКН от Deutschmann

Deutschmann — Tue, 03 Feb 2015 20:48:31 +0000

Достатъчно е да им видите почекра и неграмотната им физиономия и ще разберете на какво дередже се намира Културата в „Демократична“ Република България !

Коментари по Нашето предложение от МП

МП — Fri, 21 Nov 2014 13:24:05 +0000

Подкрепям с две ръце идеята за обучение в училищата и университетите. Дори смятам, че това е по-важно от всичко останало. Много от проблемите, с които ежедневно се сблъскват експертите от НИНКН нямаше да съществуват, ако хората имаха дори елементарна култура по отношение на архитектурното наследство.
Съгласна съм и че трябва да има реално санкциониране при унищожаване на културно-историческа ценност, но трябва да има и реална държавна финансова подкрепа за собствениците на сгради НКЦ. Качествената поддръжка на такава сграда е специализирана и скъпа дейност и в много от случайте сградите се рушат не, защото собствениците нямат желание, а просто защото нямат средства.

Коментари по „Реставрации“ с европейски пари от Милен Николов

Милен Николов — Fri, 21 Nov 2014 11:24:58 +0000

Аз съм „за“ утвърдени правила и нормативни актове по отношение гарантирането на качествено проектиране и изпълнение на КРР. Но прекален светец и Богу не е драг! Аз съм музеен специалист и всеки ден се сблъсквам с желанието и интереса от страна на обществото не само да видят, но и да усетят един консервиран и реставриран обект. Запознат съм и с доста паметници извън България, където те са част както от националната памет с тяхното възпитателно, естетическо и национално въздействие, така и като част от икономиката на населеното място, региона, страната. Именно това съчетание според мен ни убягва все още. Привърженик съм на идеята за превръщането на паметника в обект на посещение, като ако има достатъчно абсолютно доказани данни за това как е изглеждал обекта в оригинал, той да бъде изпълнен по този начин. Не виждам нищо лошо в това. Разбира се, не съм съгласен при наличието на два зида да се строи Дисниленд, но все пак – трябва да има, и вярвам че може да има баланс. А той ни убягва освен поради липса на стратегия и норми, но и поради наличието на плеяда от специалисти, които се втурват да изпълняват КРР по ОДОБРЕНИ проекти! След това се започва – Общините са виновни за резултата, или пък не знам кой си… Честно казано, ако продължи да се прави КРР с европейски пари, се питам – защо контролът на дейностите не е възложен на експерти от НИНКН или от МК? Нали така ще се гарантира правилното изпълнение на проекта както от технологична, така и от научно-художествена гледна точка? Защо парите за земеделие или Околна среда минават през съответните Министерства, а парите за подобни проекти не минават през МК, което би следвало да се грижи за обектите, които, все пак, са ПУБЛИЧНА ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ. Очевидно ще продължи да се работи с европейски средства, поне докогато държавата не започне да се грижи за собствеността си…. Което не е малко, защото така поне обекта се запазва, а той е най-важен. Разбира се, има и фрапиращи случаи, в които човек се чуди дали не е било по-добре изобщо да не се изпълнява даден проект. Но най-важното е: да се работи в екип – археолози, архитекти, музейни специалисти във всички институционални нива. За съжаление, подобна тенденция поне аз не виждам в момента.

Коментари по Липса на предаване на опит от Ателие 3

Ателие 3 — Mon, 03 Nov 2014 18:09:02 +0000

ДА на ОПИТА, НЕ на РУТИНАТА!

Случвало ли ви се е да ви казват „защото така се прави“? На нас – да. Дотук нищо страшно. Объркването дойде, когато така и не успяхме да разберем защо направените проучвания със съответните изводи и логично изведеното от тях предложение не беше прието. Продължихме да чоплим с въпроса – защо? Отговорът не се промени особено: „… така се прави, такъв е опитът“. Отново пробвахме да разберем. Започнахме отначало:
архивните снимки (макар и черно-бели) дават достатъчна информация за обекта; достатъчен брой аналогични обекти в радиус от 1 км демонстрират подобен на нашия подход; новите технологични възможности са доказано щадящи… Нищо. Така и не можахме да си обясним защо „не се прави така“, а иначе. Резултатът до този момент: още една сграда в окаян вид, въпреки желанието на собствениците за реставрация на фасадата (защото те също не можаха да разберат).

Все пак имаме някакво скромно обяснение. Не е виновен опитът! Виновна е рутината! И докато обучението и формирането на експертни кадри се свежда само до едностранен акт на „предаване на опит“, рискуваме господство на рутината. И по-лошо – рискуваме да останем на едно място и да изпуснем нови възможности за културното наследство.

Възможностите?
ДА ОСЪЗНАЕМ, че обучението е двустранен процес и не са малко случаите, в които и най-налудничавата на пръв поглед идея прави голяма крачка напред.
ДА БЪДЕМ ТОЛЕРАНТНИ един към друг и да работим заедно, не йерархично – специалистите с богати знания и умения ЗАЕДНО с младите специалисти с нови идеи и разбирания.
ДА ИНВЕСТИРАМЕ не само в еднократно обучаване, но и в непрекъснато преобучаване на всички отговорни специалисти, независимо от натрупания опит. Защото социално-икономическите обстоятелства се променят, световните тенденции се развиват, за шеметното развитие на технологиите изобщо не ни се започва …

… И защо да не продължим и развием една добра съществуваща практика в тази насока – участието на отговорните специалисти в учебните процеси в университетите. Защото работата със студентите (т.е. бъдещите специалисти) стимулира разбирането на обучението, толерантността и желанието за непрекъснато развитие. Учебните проекти, поставени в напълно реална ситуация, са прекрасен шанс да се освободим (поне за малко) от рутинните задръжки и да си позволим да експериментираме разнообразни възможности. А защо не и да тестваме адекватността на действащи режими за опазване? Или да предефинираме ценностни характеристики? Възможностите са много. Остава да потърсим верния път за институционално утвърждаване на тази практика.