България е ратифицирала редица международни документи в сферата на опазването, но не е създала нито един национален еквивалент. С други думи тя се съгласява с международно приетите норми, но не ги прилага в собствената си територия. Няма регламентирани инструменти (държавни нормативни документи), с които съвременното развитие на опазването на културно наследство в световен мащаб да се отрази в ежедневните дейности по опазването на национално ниво (в работата на НИНКН и МК).

Въпросите за статут, реставрация, реконструкция и др. се подчиняват на научни модели.

Коректно ли е възстановяване „до керемида” на археологически обекти?
Кога допускаме преизграждане на обект?
Как определяме категорията на обект, освен сравнителния принцип в главата на експертите които го оценяват?
Каква информация е достатъчна за деклариране/предоставяне на статут?

В България открита обществена и професионална дискусия по тези (и по много други) въпроси не се провежда. Налагат се персоналните виждания на неексперти, наследството се използва за усвояване на евросредства, безвъзвратно унищожена автентичност се представя като успешна реставрация.

]]> https://heritage.bg/ninkn-i-opazvaneto/feed/ 2 https://heritage.bg/otnoshenie-na-obshtestvoto/ https://heritage.bg/otnoshenie-na-obshtestvoto/#comments Mon, 28 Jul 2014 16:24:37 +0000 http://heritage.bg.server24.host.bg/heritage/?p=22 Обществеността рядко реагира при унищожаване на културното наследство. Гражданите нямат нужните познания по въпросите на опазването – какво е ценно и защо го пазим. Липсват дейни граждански организации в областта на опазването.

Обществото не е запознато с наследството, неговата ценност, развитието и съвременните подходи за опазване. Чувствителността към наследството се изгражда когато обществото се запознава и ангажира, когато осъзнава ценността на автентичното и приема опазването като необходимост. В момента се предпочита туристическа атракцията пред културно-историческа стойност, а наследството се използва само като ресурс, вместо като ценност. Отчита се като положителен факт, че „нещо се прави“, без да се извършва мисловен процес „какво всъщност се прави“.

Нашето предложение:

Да се създаде и провежда целенасочена държавна политика за популяризиране сред обществото: какво е Недвижима културна ценност, защо е ценност и защо трябва да бъде опазвана. Да се създава национално самочувствие на базата на културното ни наследство. Обществото да бъде запознато с историята и принципите на реставрацията, с ратифицираните харти и конвенции, които следва да се прилагат. Тази информираност ще спомогне за формиране на съзнание за ценността на оригинала в наследството, за неговото уважаване и желание за защита. Тази политика на уважение трябва да се формира още от ранна детска възраст. Да се създадат програми за посещение на място и занимания на деца с обекти на наследството. Да се популяризира наследството чрез разясняване на неговата ценност за собственици, ползватели и широката публика. Да има реално санкциониране при унищожаване на културно-историческа ценност на обектите и загуба на автентичност в резултат на ниско качествено изпълнение на проект или изпълнение на ниско качествен проект.

От една страна става въпрос за липса на експертен диалог, в който неправителствените организации са алтернатива и коректив на държавното експертно ниво (НИНКН/МК). В такъв диалог се осъществява по-широк професионален анализ и вариантни решения на проблемите, свързани с опазване на културно-историческите обекти в страната.
От друга страна още по-остро се усеща в момента липсата на диалог между експерти и общественост, които понастоящем са с различни ценностни системи. Необходимо е приобщаване и ангажираност на втората група към проблемите на наследството, а не само неговото ползване (най-често под формата на туристическа атракция).
В момента често сме свидетели на ситуации, в които двете страни са на диаметрално противоположни позиции именно поради липса на целенасочени смесени дискусии разискващи ценността на наследството по принцип и конкретно на отделни обекти.
Липсва позитивна пропаганда. Обществото не знае, че ние работим в негова полза, което поставя въпроса за кого работим всъщност?

Нашето предложение:

Да се регламентират и използват инструменти за сътрудничество и полидисциплинарен диалог между НИНКН, МК, БАН, висши учебни заведения, неправителствени организации (БНК на ИКОМОС и други). Процедури, методологичен подход и други проблеми да се решават след широк професионален диалог. Резултатите да се публикуват и обсъждат с обществото.

Противно на логиката един от най-сериозните проблеми за наследството в България е наличието на пари. Чрез европейско финансиране се стимулират т.нар. «туристически атракции за наследството», където не се акцентира върху културно-историческата стойност на обекта и неговото опазване, а се създават псевдо-паметници (отдавна отречени от международната реставрационна практика).  Финансирането на културно наследство по този начин води до пропускане на възможности за качествена консервация, реставрация и експониране на значими обекти в България, а често и до безвъзвратна загуба на автентичност.
Стига се и до крайности – населението на Несебър самò инициира подписка за отписване на Стария град от Листата за световно наследство ЮНЕСКО. Често сме свидетели на ситуации, в които експерти и общественост са на диаметрално противоположни позиции именно поради липса на целенасочени смесени дискусии, разискващи ценностните характеристики на наследството по принцип и конкретно – на отделни обекти. Няма как държавата да има адекватна политика за опазване на наследството при положение, че самото нейно население не съзнава необходимостта от такава и предпочита атракции вместо автентичност, свободен режим на застрояване вместо Листата на ЮНЕСКО.
Общини и различни институции се опитват да повлияят на процеса и експертните становища, заради средствата отпускани за консервационно-реставрационни и други дейности в исторически зони и населени места, с отпускани от Европейски съюз. В много от случаите проектите не са разработени в детайл, което води до некачествено изпълнение. Още по-голям конфликт се създава, когато проектите не се създават съобразно нуждите на обекта, а спрямо максималната стойност на финансирането. Например – частта за достъпност на средата са разработени в конфликт с НКЦ или средствата за достъпност превишават многократно средствата за консервационно-реставрационни дейности на даден обект.

Нашето предложение:

Да се създаде и провежда целенасочена държавна политика за популяризиране на наследството сред обществото: какво е Недвижима културна ценност, защо е ценна и защо трябва да пазим автентичността на тези обекти. Да има регламентиран регулярен експертен и обществен диалог по проблемите на опазването включващ представители на Министерство на културата, научни институти, висши учебни заведения, БНК на ИКОМОС, нестопански организации в сферата на културното наследство и др. Да се извършват обучения за служители на администрацията (областна, общинска и др.) и за други специалисти, имащи отношение към културното наследство. За да са наясно поне с общите положения в опазването и да пресяват допустими от недопустими инвестиционни намерения още на ниво община.

Част от наредбите относно начините за използване на сгради (достъпна среда, изисквания за търговски обекти и др.) също не съответстват на изискванията за опазване на културни ценности.

Поради липса на обвързване на международните документи за опазване на културното наследство с национални такива липсват инструменти, с които да се регулира голяма част от намесите в среда на културни ценности. При проектиране на достъпна среда например, съответната наредба поставя изисквания за материали, начини за закрепване и др., които не отговарят на изискванията за опазване на културното наследство.
При проектиране на търговски обекти също съществуват изисквания, които отново не могат да се изпълнят в сгради културни ценности, тъй като това би довело да унищожавване на ценностни характеристики.
Очевидна е нуждата от нормативна база, която да указва различното третиране на ново строителство и това на културни ценности.

Липсва цялостно регламентирано “преференциално” взаимодействие с общини, музеи, библиотеки, архиви, Агенция по геодезия картография и кадастър, Министерство на земеделието и храните (за НКЦ в земеделски земи), Министерство на отбраната (за войнишките паметници), МВнР (за обектите зад граница). В преките служебни задължения на повечето служители в НИНКН е да използват архивна и актуална информация от тези институции, за да извършват научно-изследователска дейност.

Липсата на такава информация, забавеното й предоставяне или непосилни за Института цени забавят работата по преписки и актуализации.

Нашето предложение:

Институционално и законово културното наследство да се раздели на движимо и недвижимо. Да се изгради единна логика и концепция за опазване на наследството и системното й провеждане във всички засегнати нормативни документи.

Да се създаде “преференциална” комуникация между институциите, които държат различни парчета от пъзела на опазването.

 Проектантите на обект на КИН имат отговорна, възпитателна, образователна роля, защото проектите им са надграждане на една вече съществуваща история. Има два научни подхода, които могат да се изпълняват успоредно, но проблемът е, че понякога се изпълняват непрофесионално и необосновано, защото липсата на професионализъм и икономическата заинтересованост са водещи.
Логиката за регистъра по чл. 165 от ЗКН не фукционира. Много притежатели на удостоверение за вписване в посочения регистър участват фиктивно в проекти за реставрация. Наредбата за вписване в този регистър е довела до възможността всякакъв вид висшисти (с образование без пряка връзка с процеса по опазване) да могат да притежават такова удостоверение.

Нашето предложение:

Защо регистъра по чл. 165 се поддържа от МК, а не от КАБ?
Логиката, залегнала в регистъра по чл. 165 от ЗКН, и идеята за професионално-експертен контрол на процеса от задание до изпълнение да се проведе и разработи във функциониращи процедури. Да се въведе процедура по отписване на проектанти от регистъра по чл.165 от ЗКН при доказано негативно влияние на техните проекти върху обекти на културното наследство.

Все по-често се стига до лошо изпълнение на иначе добър проект. Пресен пример е случващото се при Траянови врата, където не само изпълнението не следва съгласувания проект, но и руши оригинална субстанция. Логично при такива ситуации на несъответствие между одобрен проект и изпълнение, когато се стигне до въвеждане в експлоатация, НИНКН дава отрицателно становище и излиза „виновник“ и „враг на развитието“.
Издаваните становища от НИНКН са под прякото наблюдение на ГД ИОКН, но къде и как може да се проследи ефективността от действията на самата ГД ИОКН? Никъде в ЗКН не е предвидена отчетност на дейността на Инспектората.  А такава трябва да има и тя да е обществено достъпна. Например на сайта на МК. В чл.3, ал.1, т.3 ЗКН е заложено “публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство”. Следва да има публичност и прозрачност в дейността по контрол на ГД ИОКН.
Също така е необходимо да има ясно разграничени професионални компетенции тъй като Инспекторатът контролира цялата дейност, която включва много видове обекти и предмети на културното наследство. За териториално-устройствената защита е необходимо инспекторите да са със съответстващото образование и опит. Всички инспектори по места трябва да отговарят на изискващия се ценз за работа с обекти на недвижимото културно наследство – архитекти, инженери, художник-реставратори. Но пък това е трудно осъществио при толкова широк спектър от дейности, вменени на служителите в инспектората.

Нашето предложение:

Общините следва да споделят общата отговорност и да са пряко ангажирани с опазването на НКЦ на местно ниво. Да се създадат общински звена на наследството, които да подпомагат дейностите по актуализиране и съгласуване.

В чл.15 на ЗКН да се добавят алинея 4 и 5: (4) По отношение териториалноустройствената защита регионалните инспектори в ГД ИОКН да отговарят на изискващия се ценз за работа с обекти на недвижимото културно наследство, както и да отговарят на изискванията на чл. 165 от ЗКН. (5) Инспекторатът осъществява постоянен мониторинг на състоянието на културното наследство и представя резултатите в годишен доклад на интернет страницата на Министерство на културата. Обхватът и методологията на мониторинга се регламентират с наредба от министъра на културата.

Приемането на ЗКН прокламира стремеж към децентрализация и ограничаване условията за корупционни практики, имайки предвид основно в НИПК, който до приемането на закона беше съгласувателния орган. Реално обаче се създадоха условия за конфликт на интереси на по-високо ниво – в Министерство на културата. Там една и съща дирекция (ГД ИОКН) издава съгласувателни актове и контролира изпълнението. Достатъчно е да направим паралел с Главен архитект (разрешение за строеж) и ДНСК (контрол по строителството) като инстанции за да видим фрапиращата разлика в системите.
Освен това досегашният опит след приемането на ЗКН показа, че тези процедури са прекалено усложнени и бюрократизирани, а реално липсва така необходимият мониторинг на обектите от интердисциплинарни екипи от специалисти. Повечето проблеми остават неконстатирани или липсват адекватни мерки за тях.

Нашето предложение:

Дейностите по съгласуване на инвестиционни намеси и тези по контрол на тяхното изпълнение да се разделят в две отделни независими една от друга институции. Тук отново вариант за решение е създаването на специализирано звено към ДНСК, което да поеме функциите на ГД ИОКН.

Значителен недостатък на сегашната нормативна уредба (ЗКН) е пониженото значение на експерта при изпълнението на консервационно – реставрационните дейности. Преди “разпадането” на Института (от 1989 г. насам) всички дейности от разработването на проекта до неговото реализиране са били в затворен кръг, специалистите са имали поглед върху процеса от началото до края с възможност да се намесят своевременно.
За разлика от Италия, Франция, Гърция, Англия например, където водещата роля е именно на експерта, у нас днес тази дейност е прехвърлена на чиновници. В Министерство на културата е създадена Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културно наследство“, който според ЗКН (чл.15, ал.2, т. 4) „осъществява контрол за извършване на консервация и реставрация на движимите и недвижимите културни ценности“, но реално тази дирекция няма експертен потенциал за да извършва тази дейност наред с останалите вменени й по закон отговорности (чл.15, ал.2, точки от 1 до 7).

Нашето предложение:

Да се анализира и осмисли мястото на контролa в цялостната система за опазване. Осъществяването на контрол съвместно за движимо и недвижимо наследство е неадекватна идея. Предвид необходимостта от териториални звена и посещения на място се оказва, че работата на ИДПС (в НИНКН) и ГД ИОКН (в МК) в някои случаи могат да се съвместяват. ГД ИОКН не може да функционира без съдействие от НДА към НИНКН. Необходимо е ГД ИОКН да има местни подразделения (към общините), които да взаимодействат със специализирани органи към полицията с право на ефективни наказателни мерки.

Друга алтернатива е създаването на специализирано звено към ДНСК, което да поеме функциите на ГД ИОКН за недвижимите ценности. 

Трети вариант е да се създадат териториални звена на НИНКН със следния състав: ИДПС – 2 щатни бройки за архитекти, ЕМД – 2 щатни бройки за архитекти + 1 конструктор, които да имат правомощия за базови контролни функции по места. Да си сътрудничат с общинските отдели за контрол по строителството и/или със специализирано звено към ДНСК.

ГД ИОКН към момента е с централизирана структура, т.е. липсват работещи специализирани държавни органи за опазване на културно наследство по райони. От друга страна, както вече бе казано, ГД ИОКН функционира крайно непрозрачно – изобщо не е ясно каква част от сигналите за нарушения се разглеждат.
Неясна е системата за подаване на сигнали при нарушения и/или при застрашени НКЦ. Гражданите не подозират, че могат да подават сигнали освен ако не са пряко засегнати, а сигналите подадени от страна на НИНКН към ГД ИОКН, често остават без обратна връзка. На единичните сигнали, на които все пак се обръща внимание не е счетено за необходимо да се отговори официално за резултата и предприетите мерки.
Няма статистика за санкциите, проведени от ГД ИОКН. Каква част от предписанията на ГД ИОКН са изпълнени, колко са наложените глоби, каква част от тях са оспорени и отпаднали след заведено съдебно дело и каква част са изплатени и преведи в съответния бюджет. За какво се използват тези средства?
Не може и не бива да се чака при всеки проблем с НКЦ съответна община или МК, или друга заинтересована организация/институция да покрива разходите по път и престой. Всички предварителни уговорки, свързани с финанси, забавят работата и са в ущърб на съответната НКЦ в риск.

Нашето предложение:

Всички постъпили сигнали за нарушения по обекти на културното наследство да се публикуват на уебстраницата на МК. Всички констативни протоколи с взетите решения с тях да се публикуват, с което ще се следи и в какъв срок се завършват задачите на ГД ИОКН. Част от бюджета на МК да бъде целево знасочен за командировки, свързани с дейностите по контрол.