Изпращайте предложения за дизайн на лого на Форума на нашия e-mail: contact@heritage.bg!

Заданието на конкурса може да прочетете тук >

Становище на Даниела Симеонова

Както е видно от текста, точно от тази промяна в закона не просто няма нужда – тя ще доведе до още по-големи проблеми в сферата на опазването. Нещо, за което и ние сигнализирахме още юли месец. Поздравления за точните думи!

„Участниците в конференцията „Световно наследство на ЮНЕСКО и Ролята на Гражданското Общество”, организирана от World Heritage Watch и състояла се в Бон, Германия на 26-ти и 27-ми юни 2015г.,
След като отчитат, че българската държава е ратифицирала Конвенцията за Опазване на Световното Културно и Природно Наследство ( Конвенцията за Световно Наследство) и следователно се съгласява да спазва принципите, цитирани в този документ;
След като потвърждават колективния интерес на международната общност да съдейства за опазване на културното наследство, тъй като то е неповторим и незаменим извор на история и култура;
След като припомнят, че автентичността е съществена за запазване и предаване характерните ценности на културното наследство, тъй като тя доказва правдоподобност и истинност на историческото доказателство, разкрива и изтъква колективната памет на човечеството;
Призовават българските власти да преустановят всички текущи реконструкции на обекти на културното наследство, основани на хипотеза, тъй като те противоречат на международните принципи и етика на научна реставрация и на параграф 86 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световно наследство и причиняват необратима загуба на автентичност;
Изказват съгласие с писмо на ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ с изх.№ GA/GJ/66 / 08.04.2015г., адресирано до българските власти по повод застрашено културно наследство в България;
Подкрепят усилията на българското гражданско общество, на българския ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО и на Български Национален Комитет на ИКОМОС за съхраняване автентичността на културното наследство и утвърждаване на експертния подход при опазването му.

Резолюцията е приета на 27 юни 2015г.“

Оригиналният документ.

Оригиналният текст на английски език.

„Noting that the Bulgarian State has ratified the Convention Concerning the Protection of the World Cultural and Natural Heritage (the World Heritage Convention) and has thereby agreed to abide by the principles stated in this document;
Affirming the collective interest of the international community to cooperate in the protection of cultural heritage, as the latter is a unique and irreplaceable source of history and culture;
Recalling further that authenticity is essential for retaining and transmitting the values attributed to cultural heritage, as it certifies credibility and truthfulness of the historical evidence, and clarifies and illuminates the collective memory of humanity;
Requests the Bulgarian authorities to discontinue all current reconstructions of cultural heritage sites, based on conjecture, as they are at odds with international principles and ethics of scientific restoration and with paragraph 86 of the Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, and thus cause an irreversible loss of authenticity;
Expresses agreement with Letter GA/GJ/66 of April 8th 2015 issued by ICOMOS INTERNATIONAL and addressed to the Bulgarian authorities regarding endangered cultural heritage in Bulgaria;
Supports the efforts of the Bulgarian civil society, of the Bulgarian CULTURAL HERITAGE FORUM and of the Bulgarian National Committee of ICOMOS for safeguarding the authenticity of cultural heritage and for confirming the expertise-based approach to its conservation.“

Bonn, June 27th 2015

След писмото на ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ, това е втори много важен международен сигнал към българската държава, че проблемите с хипотетичното възстановяване на крепости са в разрез със съвременното разбиране за опазване на културното наследство. И макар това да ни дава силна вяра, че имаме международна подкрепа в борбата за съхранение на културното ни наследство, не бива да забравяме, че наша основна отговорност е да изискваме от българската държава да спазва собствените си закони и ратифицираните международни документи.

На конференцията присъстват граждани от над петдесет страни от всички континенти – представители на туземните народи, представители на ЮНЕСКО, на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS INTERNATIONAL), на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), на EUROPA NOSTRA и делегати от други неправителствени организации.

Всеки лектор представя конкретен застрашен обект от списъка на световно наследство и хронологично проследява справедливата борба на гражданското общество за съхраняването му. Участниците призовават администрацията на ЮНЕСКО към повече активност и интегриране на обществеността в процеса на опазване. България е представена в двете възможни категории – застрашени обекти на природното наследство и на културното наследство – със следните презентации: „Национален парк Пирин, засегнат от строителството на ски зона Банско” и „Автентичност или туристическа реконструкция в Пловдив в надпреварата за Европейска столица на културата”. В реакция на тревожната информация участниците в конференцията приемат резолюция относно застрашените обекти на културното наследство в България с препоръка към българските власти да прекратят текущите хипотетични реконструкции, тъй като същите са в разрез с международни документи и принципи на научната реставрация. Резолюцията подкрепя усилията на българското гражданско общество, на БНК на ИКОМОС и на ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО за съхраняване автентичността на културното наследство и утвърждаване на експертния подход при опазването му.

Окончателният документ от конференцията е доклад, обхващащ всички изложени казуси. Същият се изпраща директно в централата на ЮНЕСКО като сигнал от страна на гражданското общество за застрашени обекти от цял свят. Всички доклади предстои да бъдат публикувани като издание на конференцията.

• 1. Опростяване процедурата за съгласуване на изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и елементи в публични пространства;
• 2. Създаване на звена към общинската администрация, които да изготвят становища за проекти предложения за работа в обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони (към момента, задължение на НИНКН);
• 3. Прилагане на принципа за мълчаливо съгласие след изтичане на двумесечен срок от подаване на проекти предложения за намеси в обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони.

Считаме, че тези промени няма да доведат до съкращаване на срокове и ограничаване на корупцията. Напротив, посочените промени ще допринесат за влошаването на системата по опазване. Ето защо:
1. Предложението за създаване на общински специализирани групи от експерти в областта на културното наследство, които да разглеждат проектни предложения ще доведе до още по-голямо забавяне на сроковете, защото всички становища се изготвят след внимателно разглеждане на наличната информация от архива на НИНКН. Архивът на НИНКН се намира в София и е предимно на хартиен носител. В законопроекта няма никакво предложение за това, как ще се осъществява работата с архива от експерти извън София. А това е изключително важна част при изготвяне на становищата.С наличния си състав НИНКН извършва работата възможно най-бързо, защото има бърза физическа комуникация. /И това ще бъде така до създаване на информационна система за обектите за културното наследство/ Да, почти всички преписки са забавени, защото НИНКН има огромна нужда от повече служители. Този проблем сме коментирали не веднъж. Самата държава в началото на тази година спря възможността на института да наеме нужните му експерти (с проведените съкращения в сектора), а сега тя признава, че Институтът не може да си върши работата с актуалния брой експерти. Поради което предлага изменение на ЗКН.
Но това е практичната причина да смятаме, че тази промяна би била вредна за наследството. Има и друга причина. Идеята да се създадат експертни звена към общинската администрация води до смислова промяна на закона. В момента експертните становища по проекти се изработват от независими експерти в НИНКН. Предложената промяна ще доведе до ситуация, в която назначени експерти на местната власт (община), ще подпомагат централната власт (МК). Този модел създава много по-сериозна и плашеща картина на зависимост при взимане на решенията относно недвижимото ни културно наследство.
2. Предложението за прилагане на принципа за мълчаливо съгласие, само потвърждава мнението, че държавната политика в сферата на културното наследство към настоящия момент е концентрирана единствено в скоростно усвояване на средства по различни фондове. Опазването на една културна ценност е дългогодишен процес и не може да се измерва в сроковете на различни фондове. Тези срокове са създадени да субсидират вече изготвени проекти. Те изискват стратегическо мислене за поне 5-10 години напред. Те изискват стратегия за културното наследство. Те са възможни само тогава, когато експертите в държавната и местната администрация работят с действащи и адекватни правила и режими за опазване на културното ни наследство.

Действащото законово изискване министърът на културата да полага подпис под всеки един проект за намеса в културни ценности е напълно излишно и не води до по-добро опазване на наследството. Напротив, това изискване само забавя процесите в опазването. Министерство на културата не изготвя специфични изисквания при изготвяне на своите становища, а единствено потвърждава или отхвърля становището на НИНКН. Когато отхвърля становището на НИНКН, Министерството не се аргументира. Това са възможностите, които са дадени на министъра по закон. Да налага политическо /а не експертно/ становище върху проекти за опазване. Ние вярваме, че опазването на културното наследство не може и не бива да бъде централизирано в една фигура, още повече, когато тя е политически назначена, без изисквания към нейните познания в областта на опазването.

Нашето предложение

Децентрализацията е необходима, за да бъде възможно качествено провеждане на държавната политика по опазване на културното наследство в срок, наложен от физическото оцеляване на близо 40 000 недвижими културни ценности в страната. Политиката по опазване на културното наследство обаче не бива да се изчерпва с търсене на механизми за по-бързо администриране на постъпила документация във връзка с инвестиционни намерения в защитени територии, а следва да обхване логически и последователно процесите на опазване, както следва – проучване на обектите, изготвяне на режими за тяхното опазване и едва тогава работа с вече изготвените режими при оценката на допустимостта на предвидените с един или друг проект, намеси.

Създаването на местни проучвателски звена трябва да предшества създаването на звена към общинската администрация, които да изготвят становища относно намеси в територии на обекти недвижими културни ценности и техните охранителни зони. За да бъде възможно изграждането на система от местни проучвателски звена е необходимо осигуряването на условия за тяхната безпрепятствена работа чрез изграждане на функциониращ механизъм за съдействие между проучвателските звена, АГКК, общините, НДА и др. Наложително е обвързване между отделните звена и НИНКН, за да бъде възможно създаването на обща база данни, задължителна за функционирането на системата.

За да се осъществи модел на децентрализация с цел администриране при опазване на културното наследство е нужно всички процеси по управление на наследството да бъдат предадени като задължение на специализирана, независима администрация, функционираща на място. Само в този случаи ще бъдат облекчени от срокове и средства гражданите и административния апарат.

Това следва да се случи в следните етапи:

ПОДГОТОВКА
Изграждане на единна система за работа по актуализация на информацията за недвижимите културни ценности. Изграждане на информационна система, която да улесни работата по проучване и достъп до Националния документален архив към НИНКН. Облекчаване на процедури по получаване на данни от всички архиви, специализирани агенции и др., които поддържат архивна и актуална информация за групови и единични обекти на културното наследство и техните охранителни зони.

ЕТАП 1
Създаване на проучвателски звена в няколко административни центъра. Извършване на актуализация на списъците на недвижимото културно наследство – създаване на пълна информационна база относно категория, физическа състояние и смислова обвързаност между отделните обекти на наследството на територията на страната. В тези екипи проучватели могат да влязат експерти от НИНКН, БАН, висши учебни заведения, неправителствени и научни организации и др.

ЕТАП 2
Екипите от предходния етап създават режими за опазване, които да определят задължителни и допустими устройствени намеси в защитените територии за НКН, както и конкретните намеси по съхраняване, социализация и поддръжка на обектите на наследството (защото към момента масово липсват или са неадекватни) – система от правила със специфични регионални изисквания въз основа на доказани в проучването ценностни характеристики. Режимите се одобряват на държавно ниво. За целта следва да се изготви промяна в процедурата по предоставяне и промяна на статут на недвижими културни ценности с цел своевременното осигуряване на адекватна защита на обектите.

ЕТАП 3
Управление на процеса по опазване на културното наследство от държавните органи и специализираните териториални звена, ангажирани с опазването на недвижимото културно наследство, с помощта на създадените при предходния етап режими.
По този начин администрацията би могла да реагира адекватно и в срок, избягвайки субективността на решенията, касаещи обектите на културното наследство. От голямо значение е създаване на информирана местна администрация в проблемите на наследството.

ЕТАП 4
Мониторинг и при необходимост промяна (актуализация) на създадените режими за опазване.

В тази последователност ключова роля има актуализацията. За това е необходимо тя да бъде изискана в самия Закон и то в определен срок (например 2 години). От изключително голямо значение е подбора на ръководители и участници в съответните проучвателски екипи, както и заделените държавни или общински средства за изпълнение на задачите. В последните години най-сериозен проблем в опазването е липсата на държавна политика и бюджет за нейното изпълнение.

Предложените промени за изменение и допълнение на ЗКН предвиждат скок със завързани очи направо на Етап 3 без да са извършени Подготовката, Етап 1 и Етап 2.

Връзка към законопроекта

Изтеглете текста от тук.

Благодарим на всички, които взеха участие в Конференция „Културно наследство: Автентичност в риск“ и учредяването на Форум културно наследство – обединена общност от съмишленици, експерти и активни граждани за опазване на културното наследство в България.

Благодарим на Гражданска инициатива за опазване на културно-историческото наследство и всички останали съорганизатори за желанието този форум да стане реалност. Благодарим на Иво Божков за оказаната помощ при живото предаване и видео запис, както и на всички доброволци подпомогнали събитието. Очакваме много нови активни граждани да повярват в смисъла на нашата борба!

Екипът на Heritage.bg участва в организацията на Конференция на тема „Културно наследство: Автентичност в риск“.

Събитието е важна крачка, която цели да събере експерти, граждански и неправителствени експертни организации, висши учебни заведения, които имат отношение към случващото се в областта на недвижимото културно наследство.

Facebook събитие: ВРЪЗКА

Заповядайте и Вие! Ще се радваме да се видим на конференцията!

Програма на конференцията

08:30-09:00 Регистрация на участниците *

СУТРЕШНА СЕСИЯ. Модератор: Райна Гаврилова

09:00-09:05 Откриване на конференцията от Владо Руменов – ГИОКИН
09:05-09:10 Приветствие на САБ – домакин на Конфенецията
09:10-10:00 Въвеждащи изявления
Презентация #1 – доц. Георги Вълчев
Презентация #2 – проф. Диана Гергова, арх. Валентина Едрева
Презентация #3 – проф. Тодор Кръстев
Презентация #4 – арх. Александра Вадинска
10:00-10:30 Презентация #5 – проф. Тина Вик, Швеция
10:30-10:45 Кафе пауза
10:45-12:45 Изявления на официално поканените участници в конференцията **
12:45-13:00 Представяне на Меморандума и акт на подписване от представителите на участващите организации и експерти
13:00-14:00 Обедна пауза ***

СЛЕДОБЕДНА СЕСИЯ. Модератор: проф. дан. Тодор Кръстев

14:00-14:15 Представяне на проекта за Декларация.
14:15-16:00 Свободна дискусия и дебат по текста на Декларацията
16:00-16:15 Кафе пауза
16:15-17:45 Свободна дискусия и дебат по текста на Декларацията ****
17:45-18:00 Приемане на Декларацията
18:00 Закриване на конференцията

*По време на регистрацията на участниците се приемат заявки за следобедната дискусия.
** Изявленията на поканените експерти, културни деятели и организации са с времетраене до 5 минути всяка. Преди обедната пауза се разпространява проект за Декларация на конференцията.
*** Второ запитване за желаещи да се изкажат (не се отнася за вече заявилите при сутрешната регистрация).
**** Дебатът по текста на Декларацията се прекратява 15 мин преди края на дискусията (17:30). Успоредно с хода на дискусията се финализира и печата текста на декларацията (17:30-17:45).

Всички текстове на изказвания, депозирани в електронен вид на e-mail: forumnasledstvo@gmail.com ще бъдат публикувани в сайта на Конференцията: forumnasledstvo.wordpress.com.

Представител на HERITAGE.BG участва в предаването на БНТ „Денят започва с култура“ на 11.02.2015 г. (връзка към предаването). Темата на дискусията бе за поредното съкращение в НИНКН и безпринципното орязване на възможностите за дейност на института.

Арх. Кълева изрази мнение, че при липса на стратегия за бъдещето на културното наследство на България, съкращаването на 12 служителя не е най-важната тема. Тя запозна зрителите с причината за появата на Heritage.bg и отновно призова към широк обществен дебат по проблемите на опазването.

Макар участниците в дискусията да бяха на различно мнение по това дали трябва или не България да има национални институти и с какви размери, то всички се обедниха около това, че липсата на стратегия за култура и културното наследство водят до хаос и правят спора за бройки служители безсмислен. Всички изказаха мнение, че при липса на конкретна визия за развитие, няма как да измерим резултатите на извършваните дейности и не можем да подобрим актуалното състояние.

Зам.-министърът на културата Бони Петрунова директно заяви , че съкращенията в НИНКН са „спуснати“ и нямат нищо общо със структурните реформи и с проблемите на културата. Възникава въпросът с какво имат общо тогава? Не е ли най-малкото логично те да са следствие на именно такъв анализ. Не, били следствие на съкратен бюджет. Става ясно, че Министерство на културата и конкретно ресорния зам.-министър нямат визия за развитието на сектора, прилагат без анализ съкращаването на бюджета (по решение „отгоре“ на МС) чрез съкращаване на щата.

Противоречейки си сама, тя заяви, че хем има „сериозно законодателство“ (като база за работата на НИНКН) хем обаче „има страшни проблеми в нормативната база“, за които призова „да се обединим да направим сериозни промени“.

Зрителите получиха и важно откровение, че макар НИНКН да не може да си върши работата поради липсата на хора и работеща система, то в последните месеци, след нейното встъпване в длъжност, дейността му се е подобрила, като цитира некоректни данни. Благодарим!

Зам. министъра нарече БНК на ИКОМОС организация, която защитава частни интереси. Да, БНК на ИКОМОС защитава частните интереси на 40,000 обекта на наследството, както и частните интереси на българските граждани като „ползватели“ на това наследство (връзка). Това изказване е в унисон с много тревожната тенденция напоследък за умишлено уронване на престижа не само на Българския Нацинален Комитет, но чрез него и на международната експертна организация ИКОМОС, която е съветник на ЮНЕСКО.

Медийните гурута са във вихъра си

В последните дни сме свидетели на методично тенденциозно уронване на престижа на експертното начало в опазването в страната и по-конкретно на два твърди противника на дейността на политическите реставрации в България – Българския национален комитет на ИКОМОС и Националния институт за недвижимо културно наследство. Тези две организации са единствените сериозни фактори в сферата на опазването, които застават категорично срещу хипотетичните реставрации с цел разпределяне на проценти при строителството, а не на същинско опазване на обектите.

Не случайно подчертаваме думата строителство. Тя присъства в почти всяка медийна изява на най-върлите противници на БНК на ИКОМОС и НИНКН. И това е много плашеща тенденция. Защото зад нея не седи смисъла на термини като „опазване“, „консервация“, „рестврация“, които съхраняват нещо старо и ценно, а показва, че нещо ново ще бъде създадено.

Атаките, за които говорим, се водят от разпознаваеми обществени лица, които при нужда действат активно в медиите, за да манипулират общественото мнение сред широката публика. Такъв е и Божидар Димитров. Макар да няма професионално основание да се произнася в сферата на опазването и реставрацията на културно наследство, той щедро облъчва публиката с всякакви лъжи . В няколко свои медийни изяви (връзка , връзка) той говори за принципи на реставрация, за антични извори, гравюри от 15ти век, като лъжите му, макар и изобличени (връзка), остават да висят в пространството и той не понася отговорност за тях. Нещо повече – позволява си обидни квалификации по адрес на НИНКН и БНК на ИКОМОС, които оставят безмълвен всеки средно интелигентен читател или зрител. Питаме се това ли е нивото на ерудирания „професор“, който знае повече от експертите за опазването? И това ли са медиите, от които очакваме публикуване на адекватни материали, свързани с културното наследство?

Липсват поредици от дискусии, които да дават възможност гражданите да формират мнение на база на професионални изказвания. Вместо това те получават инцидентна доза психоза, разнопосочни лъжи и клевети от едни и същи медийни личности. Непрекъснато се отклонява вниманието от важните въпроси „КОГА, КОЙ и КАК ще създаде национална стратегия за културното наследство?“ Защото, когато има добра стратегия с поставени задачи за решаване и задължения, политически назначените „специалисти“ ще трябва да отговарят за действията и бездействието си.

Във връзка с това отново напомняме следното:

Поради липса на достатъчен брой кадри Националният институт за недвижимо културно наследство не успява:

- да изготвя експертни становища за инвестиционни проекти в изисканите срокове, поради което се забавят инвестиционните намерения на гражданите и те губят време и средства;

- да извършва научни изследвания за културните ценности, поради което за голяма част от обектите на наследството ни все още нямаме качествена информация;

- да извършва редовен мониторинг над обектите на наследството, който да изяснява физическото им състояние и нужда от специализирани намеси;

- да изготвя програми и мерки за поддръжка на обекти на наследството;

- да създава териториални звена за работа по места с граждани и обекти на наследството;

- да е в полза на собствениците на културни ценности чрез консултации и др;

- да извършва всички дейности, описани в Закона за културното наследство.

Описаното съкращение не само няма да доведе до „повишаване на ефективността на публичните финанси“, а ще доведе до загуба на време и средства за гражданите, но най-важното – загуба за общите ни културни ценности.

От лошо към ужасяващо

Политиката на последните няколко правителства на България в посока усвояване на структурни фондове на Европейския съюз доведе до унищожаване на значими културни ценности. (Перперикон, Яйлата, в очакване на Небет тепе и много др.) Публична тайна е, че тези средства се разпределят между кметове, депутати и строители, без мисъл за самите паметници. Публична тайна е, че архитектите – проектанти, разработващи грандиозните проекти са не повече от 5 човека. А в Регистъра към чл. 165 от ЗКН, указващ кой има право да работи върху обекти НКЦ, лицензираните проектанти са над 100.

Националният институт за недвижимо културно наследство е последна инстанция, на която проектните предложения се разглеждат експертно, преди те да бъдат съгласувани от Министъра на културата. В този ред на мисли НИНКН е последната надежда за спиране на унищожаване на наследството с грандиозни проекти за изграждане на смехотворни увеселителни паркове върху наследство от национално и световно значение.

Не може да не споменем, че поради политическата зависимост на МК, експертното становище на НИНКН за проекти с очаквано голямо финансиране, не се взема предвид, когато е негативно, защото пречи на усвояването на средства. (Небет тепе, ПУП-ПРЗ район Оборище и район Средец, гр София и много други). Становища на Министерство на културата за подобни обекти се изготвят приоритетно, като едновременно с това се забавя работата по други входирани от граждани проекти.

С направата на този сайт ние се опитахме да изясним защо Институтът не смогва да си върши работата. Ние защитаваме идеята, че за успешното опазване на наследството в България е нужна силна независима експертна институция, която не бива да е политическа!