На 26-27 юни 2015г. в Бон, Германия се състои конференция „Световно наследство на ЮНЕСКО и ролята на гражданското общество”. България е представена в двете възможни категории – застрашени обекти на природното наследство и на културното наследство. Арх. Константина Пехливанова представя пред участниците актуалния процес на хипотетични реконструкции в България. В реакция на тревожната информация, участниците в конференцията приемат резолюция относно застрашените обекти на културното наследство в България с препоръка към българските власти да прекратят този вид ново строителство, тъй като същото е в разрез с международни документи и принципи на научната реставрация. Ето и самия текст на приетата резолюция относно хипотетичните реконструкции:
„Участниците в конференцията „Световно наследство на ЮНЕСКО и Ролята на Гражданското Общество”, организирана от World Heritage Watch и състояла се в Бон, Германия на 26-ти и 27-ми юни 2015г.,
След като отчитат, че българската държава е ратифицирала Конвенцията за Опазване на Световното Културно и Природно Наследство ( Конвенцията за Световно Наследство) и следователно се съгласява да спазва принципите, цитирани в този документ;
След като потвърждават колективния интерес на международната общност да съдейства за опазване на културното наследство, тъй като то е неповторим и незаменим извор на история и култура;
След като припомнят, че автентичността е съществена за запазване и предаване характерните ценности на културното наследство, тъй като тя доказва правдоподобност и истинност на историческото доказателство, разкрива и изтъква колективната памет на човечеството;
Призовават българските власти да преустановят всички текущи реконструкции на обекти на културното наследство, основани на хипотеза, тъй като те противоречат на международните принципи и етика на научна реставрация и на параграф 86 от Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за световно наследство и причиняват необратима загуба на автентичност;
Изказват съгласие с писмо на ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ с изх.№ GA/GJ/66 / 08.04.2015г., адресирано до българските власти по повод застрашено културно наследство в България;
Подкрепят усилията на българското гражданско общество, на българския ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО и на Български Национален Комитет на ИКОМОС за съхраняване автентичността на културното наследство и утвърждаване на експертния подход при опазването му.
Резолюцията е приета на 27 юни 2015г.“
Оригиналният текст на английски език.
„Noting that the Bulgarian State has ratified the Convention Concerning the Protection of the World Cultural and Natural Heritage (the World Heritage Convention) and has thereby agreed to abide by the principles stated in this document;
Affirming the collective interest of the international community to cooperate in the protection of cultural heritage, as the latter is a unique and irreplaceable source of history and culture;
Recalling further that authenticity is essential for retaining and transmitting the values attributed to cultural heritage, as it certifies credibility and truthfulness of the historical evidence, and clarifies and illuminates the collective memory of humanity;
Requests the Bulgarian authorities to discontinue all current reconstructions of cultural heritage sites, based on conjecture, as they are at odds with international principles and ethics of scientific restoration and with paragraph 86 of the Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, and thus cause an irreversible loss of authenticity;
Expresses agreement with Letter GA/GJ/66 of April 8th 2015 issued by ICOMOS INTERNATIONAL and addressed to the Bulgarian authorities regarding endangered cultural heritage in Bulgaria;
Supports the efforts of the Bulgarian civil society, of the Bulgarian CULTURAL HERITAGE FORUM and of the Bulgarian National Committee of ICOMOS for safeguarding the authenticity of cultural heritage and for confirming the expertise-based approach to its conservation.“
Bonn, June 27th 2015
След писмото на ИКОМОС ИНТЕРНАЦИОНАЛ, това е втори много важен международен сигнал към българската държава, че проблемите с хипотетичното възстановяване на крепости са в разрез със съвременното разбиране за опазване на културното наследство. И макар това да ни дава силна вяра, че имаме международна подкрепа в борбата за съхранение на културното ни наследство, не бива да забравяме, че наша основна отговорност е да изискваме от българската държава да спазва собствените си закони и ратифицираните международни документи.
На конференцията присъстват граждани от над петдесет страни от всички континенти – представители на туземните народи, представители на ЮНЕСКО, на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ICOMOS INTERNATIONAL), на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN), на EUROPA NOSTRA и делегати от други неправителствени организации.
Всеки лектор представя конкретен застрашен обект от списъка на световно наследство и хронологично проследява справедливата борба на гражданското общество за съхраняването му. Участниците призовават администрацията на ЮНЕСКО към повече активност и интегриране на обществеността в процеса на опазване. България е представена в двете възможни категории – застрашени обекти на природното наследство и на културното наследство – със следните презентации: „Национален парк Пирин, засегнат от строителството на ски зона Банско” и „Автентичност или туристическа реконструкция в Пловдив в надпреварата за Европейска столица на културата”. В реакция на тревожната информация участниците в конференцията приемат резолюция относно застрашените обекти на културното наследство в България с препоръка към българските власти да прекратят текущите хипотетични реконструкции, тъй като същите са в разрез с международни документи и принципи на научната реставрация. Резолюцията подкрепя усилията на българското гражданско общество, на БНК на ИКОМОС и на ФОРУМ КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО за съхраняване автентичността на културното наследство и утвърждаване на експертния подход при опазването му.
Окончателният документ от конференцията е доклад, обхващащ всички изложени казуси. Същият се изпраща директно в централата на ЮНЕСКО като сигнал от страна на гражданското общество за застрашени обекти от цял свят. Всички доклади предстои да бъдат публикувани като издание на конференцията.