Обществеността рядко реагира при унищожаване на културното наследство. Гражданите нямат нужните познания по въпросите на опазването – какво е ценно и защо го пазим. Липсват дейни граждански организации в областта на опазването.

Обществото не е запознато с наследството, неговата ценност, развитието и съвременните подходи за опазване. Чувствителността към наследството се изгражда когато обществото се запознава и ангажира, когато осъзнава ценността на автентичното и приема опазването като необходимост. В момента се предпочита туристическа атракцията пред културно-историческа стойност, а наследството се използва само като ресурс, вместо като ценност. Отчита се като положителен факт, че „нещо се прави“, без да се извършва мисловен процес „какво всъщност се прави“.

Нашето предложение:

Да се създаде и провежда целенасочена държавна политика за популяризиране сред обществото: какво е Недвижима културна ценност, защо е ценност и защо трябва да бъде опазвана. Да се създава национално самочувствие на базата на културното ни наследство. Обществото да бъде запознато с историята и принципите на реставрацията, с ратифицираните харти и конвенции, които следва да се прилагат. Тази информираност ще спомогне за формиране на съзнание за ценността на оригинала в наследството, за неговото уважаване и желание за защита. Тази политика на уважение трябва да се формира още от ранна детска възраст. Да се създадат програми за посещение на място и занимания на деца с обекти на наследството. Да се популяризира наследството чрез разясняване на неговата ценност за собственици, ползватели и широката публика. Да има реално санкциониране при унищожаване на културно-историческа ценност на обектите и загуба на автентичност в резултат на ниско качествено изпълнение на проект или изпълнение на ниско качествен проект.