Липсва отговорно отношение на проектантите към КИН и обществото. Често икономическите интереси са поставени пред професионалните.
Проектантите на обект на КИН имат отговорна, възпитателна, образователна роля, защото проектите им са надграждане на една вече съществуваща история. Има два научни подхода, които могат да се изпълняват успоредно, но проблемът е, че понякога се изпълняват непрофесионално и необосновано, защото липсата на професионализъм и икономическата заинтересованост са водещи.
Логиката за регистъра по чл. 165 от ЗКН не фукционира. Много притежатели на удостоверение за вписване в посочения регистър участват фиктивно в проекти за реставрация. Наредбата за вписване в този регистър е довела до възможността всякакъв вид висшисти (с образование без пряка връзка с процеса по опазване) да могат да притежават такова удостоверение.
Нашето предложение:
Защо регистъра по чл. 165 се поддържа от МК, а не от КАБ?
Логиката, залегнала в регистъра по чл. 165 от ЗКН, и идеята за професионално-експертен контрол на процеса от задание до изпълнение да се проведе и разработи във функциониращи процедури. Да се въведе процедура по отписване на проектанти от регистъра по чл.165 от ЗКН при доказано негативно влияние на техните проекти върху обекти на културното наследство.
Чл. 165. от ЗКН гласи: „В Министерството на културата се създава и поддържа публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация в съответната област при условия и по ред, определени с наредба на министъра на културата.“
Тоест в този регистър влизат всякакви специалисти по реставрация на различни културни ценности, не само на архитектура. Най-вероятно ще се съгласите, че не е нужно специалистите по реставрация на живопис, скулптура, хартия, керамика, метал и т.н. да бъдат въвеждани в регистър, поддържан от КАБ. Създаването на отделни регистри към различни институции, съдържащи специалисти по реставрация на различните по вид ценности, би било доста усложнено. Колкото до настоящия регистър – не само не функционира, но и за съжаление пречи. Наредбата позволява вписването на АБСОЛЮТНО всеки – не само висшисти, но и хора със средно образование (има такива вписани). Към момента все още няма процедура за отписване от регистъра (такава въобще не е предвидена в закона), въпреки факта, че вече има няколко подадени и ПРОВЕРЕНИ сигнала към инспектората за лица от регистъра, извършили според становищата не особено удачни намеси.
Сериозен проблем представлява вписването в регистъра на по-младите колеги, тъй като образователна степен магистър със специализация „Теория и история на архитектурата“ + пълна проектантска правоспособност не са достатъчни условия за целта. Архитектурната колегия е в криза от доста време, липсват проектантски сдружения и бюра в които може да бъде придобит необходимия опит в сферата на консервацията и реставрацията, което прави регистъра на практика недостъпен за по-младите архитекти.