Множество обекти се изпълняват с разлики спрямо съгласуваните проекти. Контролът върху извършеното строителството е изключително слаб, поради което се допускат съществени и недопустими отклонения от съгласуваните намеси, дори злоупотреби.
Все по-често се стига до лошо изпълнение на иначе добър проект. Пресен пример е случващото се при Траянови врата, където не само изпълнението не следва съгласувания проект, но и руши оригинална субстанция. Логично при такива ситуации на несъответствие между одобрен проект и изпълнение, когато се стигне до въвеждане в експлоатация, НИНКН дава отрицателно становище и излиза „виновник“ и „враг на развитието“.
Издаваните становища от НИНКН са под прякото наблюдение на ГД ИОКН, но къде и как може да се проследи ефективността от действията на самата ГД ИОКН? Никъде в ЗКН не е предвидена отчетност на дейността на Инспектората. А такава трябва да има и тя да е обществено достъпна. Например на сайта на МК. В чл.3, ал.1, т.3 ЗКН е заложено “публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство”. Следва да има публичност и прозрачност в дейността по контрол на ГД ИОКН.
Също така е необходимо да има ясно разграничени професионални компетенции тъй като Инспекторатът контролира цялата дейност, която включва много видове обекти и предмети на културното наследство. За териториално-устройствената защита е необходимо инспекторите да са със съответстващото образование и опит. Всички инспектори по места трябва да отговарят на изискващия се ценз за работа с обекти на недвижимото културно наследство – архитекти, инженери, художник-реставратори. Но пък това е трудно осъществио при толкова широк спектър от дейности, вменени на служителите в инспектората.
Нашето предложение:
Общините следва да споделят общата отговорност и да са пряко ангажирани с опазването на НКЦ на местно ниво. Да се създадат общински звена на наследството, които да подпомагат дейностите по актуализиране и съгласуване.
В чл.15 на ЗКН да се добавят алинея 4 и 5: (4) По отношение териториалноустройствената защита регионалните инспектори в ГД ИОКН да отговарят на изискващия се ценз за работа с обекти на недвижимото културно наследство, както и да отговарят на изискванията на чл. 165 от ЗКН. (5) Инспекторатът осъществява постоянен мониторинг на състоянието на културното наследство и представя резултатите в годишен доклад на интернет страницата на Министерство на културата. Обхватът и методологията на мониторинга се регламентират с наредба от министъра на културата.
Още нещичко за споделената отговорност на общините….
В процеса на строително изпълнение на обекти на културното наследство – общината бенефициент следва да има свой собствен ( назначен или нает ) инвеститорски контрол, възложен на лице с подходяща компетентност, който да защитава интересите на общината. Предложението не е регламентирано от нормативен документ, а от добри практики. Често общината в качеството си на възложител е дезориентирана във взаимоотношенията с проектант, строител и надзорник и без компетентната намеса на собствен инвеститорски контрол може да бъде подведена към грешно решение, което не е в полза на опазването на културната ценност.
Oще на ниво задание, общините ( в качеството си на бенефициенти ) следва да изискват служебно от архива на НИНКН и от собствените общински архиви копия на наличната архивна документация за обекти културни ценности. Лошо съставените задания за проектиране въвеждат нереалистични срокове, обхват на проектните дейности и изисквания към проектната документация, като компрометират инвестиционния процес от самото начало.
Съгласни сме с Вашето предложение. Законът за обществени поръчки е рисков за опазването на културното наследство, тъй като поставя проектантите в съревнование кой най-бързо и най-евтино ще свърши работата. Истинската реставрация не бива да е обект на пазарене, а на престиж, както за обществото, така и за проектанта!