Липса на синхрон между закони и наредби и диалог между институции

Липсва координация между Закона за културното наследство, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за устройство на територията, Закона за общините и местната администрация, Закона за земеделието и горите и др.

Част от наредбите относно начините за използване на сгради (достъпна среда, изисквания за търговски обекти и др.) също не съответстват на изискванията за опазване на културни ценности.

Поради липса на обвързване на международните документи за опазване на културното наследство с национални такива липсват инструменти, с които да се регулира голяма част от намесите в среда на културни ценности. При проектиране на достъпна среда например, съответната наредба поставя изисквания за материали, начини за закрепване и др., които не отговарят на изискванията за опазване на културното наследство.
При проектиране на търговски обекти също съществуват изисквания, които отново не могат да се изпълнят в сгради културни ценности, тъй като това би довело да унищожавване на ценностни характеристики.
Очевидна е нуждата от нормативна база, която да указва различното третиране на ново строителство и това на културни ценности.

Липсва цялостно регламентирано “преференциално” взаимодействие с общини, музеи, библиотеки, архиви, Агенция по геодезия картография и кадастър, Министерство на земеделието и храните (за НКЦ в земеделски земи), Министерство на отбраната (за войнишките паметници), МВнР (за обектите зад граница). В преките служебни задължения на повечето служители в НИНКН е да използват архивна и актуална информация от тези институции, за да извършват научно-изследователска дейност.

Липсата на такава информация, забавеното й предоставяне или непосилни за Института цени забавят работата по преписки и актуализации.

Нашето предложение:

Институционално и законово културното наследство да се раздели на движимо и недвижимо. Да се изгради единна логика и концепция за опазване на наследството и системното й провеждане във всички засегнати нормативни документи.

Да се създаде “преференциална” комуникация между институциите, които държат различни парчета от пъзела на опазването.

One response

Вашият отговор на Виолета Раева Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *