Общият брой на недвижимите културни ценности в България е около 40000 Данните обаче не са сигурни, защото не се извършва актуализация. Т.е. днес не знаем в какво състояние са тези обекти. Няма стратегия как, кога, от кого и колко често трябва да се извършва тази актуализация. Не се прави нищо по този въпрос, а смело се съгласуват нови проекти.

Актуализацията е процес на идентифициране, оценка и предложение за юридическа защита на обекти на НКН. За голяма част от около 40 000 НКЦ на територията на България към момента не се знае: дали изобщо все още съществуват, дали са запазили културно-историческата си стойност, къде точно са разположени и дали имат легитимен статут (поради неточности в Регистъра на НКЦ). Граници и предписания за опазване на обектите на практика липсват. Пълна актуализация на селище никога не е изпълнена след 1989 г., работи се основно по единични сигнали то предимно за отписване от Регистъра.
Работата по актуализацията трябва да започва с изготвянето на актуален опорен план на недвижимото културно наследство (такива реално липсват), което е затруднено от липсата на добра актуална кадастрална основа и от разминаванията между актуални и архивни данни в Регистъра (списъците) на НКЦ, както и при другата документална информация от НДА при НИНКН (документи, имена на сгради и собственици, административен адрес, кадастрални данни и др.).
Невъзможно е да се извърши без огледи (отвън и отвътре на обекта) и събиране на информация от място, но за командировки липсва финансов и кадрови ресурс (няма как да стане от София и вършейки всички други дейности в НИНКН).
След като се извършат етапите по изготвяне на опорния план и работата на място се преразглежда статутът (експертна оценка) на всеки обект и се определят режими  за опазване (граници и предписания).

Нашето предложение:

Актуализацията е извънредно голям проблем и изисква извънредно решение. Тя трябва да е еднократен акт за цяла България, изисква както работа на място, така и експертно – методическа ръководна дейност. Възможно е работата да се извърши от голям брой заинтересовани и/или професионални организации (учебни заведения, общини, неправителствени организации и др.) под методическото ръководство и заключителната „редакция” на НИНКН.
След като се реши този проблем и се събере цялата информация за обектите и системата по опазването им работи, остава въпросът на мониторинг на обектите. Той трябва да се осъществява периодично (а не епизодично както сега) чрез командировки или децентрализация (териториални звена за опазване на наследството към общините или областните управи).