Представител на HERITAGE.BG участва в предаването на БНТ „Денят започва с култура“ на 11.02.2015 г. (връзка към предаването). Темата на дискусията бе за поредното съкращение в НИНКН и безпринципното орязване на възможностите за дейност на института.

Арх. Кълева изрази мнение, че при липса на стратегия за бъдещето на културното наследство на България, съкращаването на 12 служителя не е най-важната тема. Тя запозна зрителите с причината за появата на Heritage.bg и отновно призова към широк обществен дебат по проблемите на опазването.

Макар участниците в дискусията да бяха на различно мнение по това дали трябва или не България да има национални институти и с какви размери, то всички се обедниха около това, че липсата на стратегия за култура и културното наследство водят до хаос и правят спора за бройки служители безсмислен. Всички изказаха мнение, че при липса на конкретна визия за развитие, няма как да измерим резултатите на извършваните дейности и не можем да подобрим актуалното състояние.

Зам.-министърът на културата Бони Петрунова директно заяви , че съкращенията в НИНКН са „спуснати“ и нямат нищо общо със структурните реформи и с проблемите на културата. Възникава въпросът с какво имат общо тогава? Не е ли най-малкото логично те да са следствие на именно такъв анализ. Не, били следствие на съкратен бюджет. Става ясно, че Министерство на културата и конкретно ресорния зам.-министър нямат визия за развитието на сектора, прилагат без анализ съкращаването на бюджета (по решение „отгоре“ на МС) чрез съкращаване на щата.

Противоречейки си сама, тя заяви, че хем има „сериозно законодателство“ (като база за работата на НИНКН) хем обаче „има страшни проблеми в нормативната база“, за които призова „да се обединим да направим сериозни промени“.

Зрителите получиха и важно откровение, че макар НИНКН да не може да си върши работата поради липсата на хора и работеща система, то в последните месеци, след нейното встъпване в длъжност, дейността му се е подобрила, като цитира некоректни данни. Благодарим!

Зам. министъра нарече БНК на ИКОМОС организация, която защитава частни интереси. Да, БНК на ИКОМОС защитава частните интереси на 40,000 обекта на наследството, както и частните интереси на българските граждани като „ползватели“ на това наследство (връзка). Това изказване е в унисон с много тревожната тенденция напоследък за умишлено уронване на престижа не само на Българския Нацинален Комитет, но чрез него и на международната експертна организация ИКОМОС, която е съветник на ЮНЕСКО.

Медийните гурута са във вихъра си

В последните дни сме свидетели на методично тенденциозно уронване на престижа на експертното начало в опазването в страната и по-конкретно на два твърди противника на дейността на политическите реставрации в България – Българския национален комитет на ИКОМОС и Националния институт за недвижимо културно наследство. Тези две организации са единствените сериозни фактори в сферата на опазването, които застават категорично срещу хипотетичните реставрации с цел разпределяне на проценти при строителството, а не на същинско опазване на обектите.

Не случайно подчертаваме думата строителство. Тя присъства в почти всяка медийна изява на най-върлите противници на БНК на ИКОМОС и НИНКН. И това е много плашеща тенденция. Защото зад нея не седи смисъла на термини като „опазване“, „консервация“, „рестврация“, които съхраняват нещо старо и ценно, а показва, че нещо ново ще бъде създадено.

Атаките, за които говорим, се водят от разпознаваеми обществени лица, които при нужда действат активно в медиите, за да манипулират общественото мнение сред широката публика. Такъв е и Божидар Димитров. Макар да няма професионално основание да се произнася в сферата на опазването и реставрацията на културно наследство, той щедро облъчва публиката с всякакви лъжи . В няколко свои медийни изяви (връзка , връзка) той говори за принципи на реставрация, за антични извори, гравюри от 15ти век, като лъжите му, макар и изобличени (връзка), остават да висят в пространството и той не понася отговорност за тях. Нещо повече – позволява си обидни квалификации по адрес на НИНКН и БНК на ИКОМОС, които оставят безмълвен всеки средно интелигентен читател или зрител. Питаме се това ли е нивото на ерудирания „професор“, който знае повече от експертите за опазването? И това ли са медиите, от които очакваме публикуване на адекватни материали, свързани с културното наследство?

Липсват поредици от дискусии, които да дават възможност гражданите да формират мнение на база на професионални изказвания. Вместо това те получават инцидентна доза психоза, разнопосочни лъжи и клевети от едни и същи медийни личности. Непрекъснато се отклонява вниманието от важните въпроси „КОГА, КОЙ и КАК ще създаде национална стратегия за културното наследство?“ Защото, когато има добра стратегия с поставени задачи за решаване и задължения, политически назначените „специалисти“ ще трябва да отговарят за действията и бездействието си.