Не се използват възможностите на общите усилия, особено при сложни казуси, а се предпочита тихото, еднолично решение при разглеждане на проекти – причина за усещането за корумпираност на института.
Не се провеждат редовно заседания на Експертния съвет на НИНКН. Защо е необходим ЕС? Експертният съвет е полидисциплинарен и с провеждането му се взема комплексно компетентно решение по даден казус (становище за определен инвестиционен проект, за определяне на временен или краен статут за единични или групови НКЦ и т.н.). Това предотврятява вземането на еднолични решения от служител, експерт или директор. Към момента няма нормативен документ, в който адекватно да са указани случаите, когато трябва да се свиква ЕС. Има лесни казуси, които не би трябвало да се разглеждат на съвет, а за други, за които е жизнено необходим, се чака неопределен период от време.
Нашето предложение:
Експертен съвет да се провежда редовно във връзка със задачи към дирекциите ИДПС и ЕМД. За дирекция ЕМД трябва да има разделяне според типа, обема и сложността на задачата – дали има нужда да се разглежда от ЕС или не. По този начин ще се избегне субективната страна и ще се обясни мотивировката за не/съгласуване. Така може да се избегне и спускането на директни становища от страна на МК. За дирекция ИДПС разглеждането на задачи на ЕС също може да се регламентира според сложността или конкретни проблеми свързани с казуса, а не всеки въпрос за статут да се разглежда от ЕС.
За съжаление както обикновено отново влизаме в Параграф 22. Съгласно Наредба Н-12, за да протече процедура по деклариране и предоставяне на статут, особено за археологическите НКЦ, е необходимо да бъде свикана междуведомствена комисия, която изготвя протокол с определени решения и предложения. Никъде обаче не е казано какво се случва по-нататък с този протокол, каква е неговата юридическа стойност, подлежи ли на санкция от по-висша инстанция и т.н. Единствено в заповедта на Министъра на културата, с която се назначава междуведомствената комисия се казва, че резултатите от дейността на комисията трябва да бъдат представени на МК. За да бъде завършена процедурата по деклариране/предоставяне на статут е необходимо, съгласно Наредба Н-12 НИНКН да направи предложение, което да се разгледа на СЕСОНКЦ. Тук възниква въпросът – въз основа на какво се изготвя това предложение? Въз основа на вече съществуващия протокол на междуведомствената комисия или въз основа на решението на експертния съвет на НИНКН? Какво се случва, ако експертният съвет вземе решение различно от това на междуведомствената комисия? И ако такъв е случаят, след като министърът на културата е получил вече резултатите от дейността на комисията, която уж се състои от експерти, а в същото време други експерти – НИНКН, предлагат нещо различно, кой е правият? Не се ли получава и разминаване в това, че веднъж председателят на комисията като такъв подкрепя едно мнение, а в последствие на СЕСОНКЦ, поради решението на ЕС на НИНКН подкрепя друго? В процедурата по деклариране/предоставяне на статут съществуват прекалено много неясноти и липси, че дават възможност за различни тълкования и са една от основните причини за липсата на ефективност. Необходимо е МК сериозно да разгледа нормативната уредба свързана с опазването на културното наследство и да преработи поднормативните си актове, с които да даде ясни и точни указания за стъпките, които трябва да се предприемат при дадена процедура. По този начин нещата ще се случват бързо и в срок.